понеделник, юни 04, 2012

Една напред...

...две назад. Като много шибан танц, да знаете. В повече отношения, отколкото ми се иска. Крайно време е да сменя стъпката, ама много мазохистично си причинявам неща, дето отдавна не ме кефят, но към които съм се пристрастила. И така - години наред. Част от всичките уишъвшудъвкудъвс ги разкарах бързо, акуратно, окончателно. С други продължаваме да си танцуваме така, ама и те си се оттичат вече. Време им е. И съвсем не знам защо си причинявам глупости.
Напоследък сериозно си мисля, че ей тоя цитат бих си го татуирала, ако не беше толкова дълъг: "All changes, even the most longed for, have their melancholy; for what we leave behind us is a part of ourselves. We must die to one life before we can enter another." И после бих си хванала шапката и бих се махнала оттук. И за сериала, от който е тая реплика, ще ви разправям. Просто не сега. 
Та така. Меланхолията не е лошо нещо, особено когато е знак за растеж. Но е кофти, когато толкова дълго си се асоциирал с Търговеца на кристал и си се опълчвал с всички средства на промените, опитвайки се да запазиш статуквото в живота си. И в един момент осъзнаваш, че въпросното статукво изобщо не те устройва. Прегрупираш силите, извършваш няколко лудости и си се радваш сам отстрани. Щото за много работи се иска смелост и е много гот, когато установиш, че я имаш в излишък. За цената ще ви разкажа в следващата публикация. 
Иначе ходих и на "Зигфрид", и на концерта на Zaz. Тая жена е възхитителна. Торнадо, земетресение и нещо много, много прекрасно, слънчево, позитивно, лъчезарно и заразително сладко. Такова чудо отдавна не бях гледала. Впрочем, за "Зигфрид" мога да кажа същото, но съм с малко смесени чуФстФа, та не знам дали ще му посветя отделна публикация. Сигурно ще, че си е бая събитие и не е като да няма какво да се каже за него. 

Етикети:

6 Comments:

Anonymous Анонимен said...

Елс,
Това със статуквата си е нож с 2 остриета. В един момент човек може да се окажеш в свят от огледала и да гледа само зад себе си, без значение на къде ще погледне. Иначе не смятам че смелост не ти е липсвала и преди, това дали си го виждала е друг въпрос :)
За Зигфрид, онова с глобусът не ти ли се стори малко смешно :)
Поздрави,
М

06 юни, 2012 11:17  
Blogger Eli Bakalova said...

За пореден път - растеш, растеш, еМ! :) Прав си, просто тоя път ситуациите (щото те са няколко паралелни сюжета в момента) са малко особени и изискват да се вземат оперативни решения с дългосрочен ефект. Пък мен никога не ме е бивало в това - много ме тормози.
И що не каза, че ще ходиш на "Зигфрид"? Ти на кой спектакъл беше? И то това с глобуса беше много нелепо, ама повече от нелепо беше, когато Вотан хвана да изнасилва Миме върху него. Поне на мен баш така си ми изглеждаше. И други щуротии имаше, ама така е то... взех да свиквам.

06 юни, 2012 14:29  
Anonymous Анонимен said...

Ami az ti bqh pisal che shte hodq i ako iskash da se widim, no taka i ne mi pisa, taka che se razminahme(ne ni e za 1-wi pyt, shte go previweem i 2-mata :D ). Kolkoto do Mime, pada mu se, super mn me drazneshe, Zigfrid syshto mn me drazneshe, no kato widqh Brunhilda mu prostih(ne sluchajno tozi, kojto ne znaeshe strah se izplashi :D )

06 юни, 2012 14:59  
Blogger Eli Bakalova said...

Хахаха, ама ти на 3-ти ли беше? Щото аз ти писах, че вероятно тогава ще ходя, ама и ти не отговори нищо. Та ако си бил на 3-ти, да знаеш, че Зигфрид беше онзи, дето умираше мноооого дълго в "Дон Карлос" някога. Ако си спомняш, де - с дългата коса, дето се бъзикахме, че бил "Умирай трудно". :)
Обаче си герой - 5 часа и половина не се издържат лесно. :)

06 юни, 2012 22:09  
Anonymous Анонимен said...

Hm, mn qsno che go pomnq, no a az si misleh che se e premestil w Shotlandiq :)

07 юни, 2012 14:45  
Blogger Eli Bakalova said...

Мне, просто му писна да умира като баритон и почна да умира като тенор (макар че при тях смъртността е много по-висока).

07 юни, 2012 23:07  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home