Един много готин Ръб

Ръбът на небето.

Напоследък стана така, че се връщам у дома все по-често. В кукления театър, имам предвид. Това е много як феномен - без значение в коя точка от света се намирам, дори само споменаването на куклен театър ме кара да се чувствам "вкъщи". Ама така е, всеки го хапят някакви калинки - моите се случиха куклени.

Думата ми е за номинирания за Икар спектакъл на ДКТ-Пловдив "По ръба на небето". Обикновено Икарите не ги дават на тия, за които стискам палци аз, но тази продукция едва ли ще я подминат. Мащабен спектакъл, доста ефектен, а и миналата година ми се струва, че ги поощетиха, като ги пропуснаха (макар да се зарадвах за Икара, който дадоха на "История за чайка и банда котараци", ми се струва, че "Малкият принц" заслужаваше наградата поне толкова).

Идеята за куклен мюзикъл е амбициозна, но ако се направи добре, определено носи страхотен заряд. Тук е моментът да спомена, че режисьор на спектакъла е Веселка Кунчева, която винаги много ме е радвала и на която имам голямо доверие, а в комбинация с уникално свежия актьорски състав на ДКТ-Пловдив... е, нямаше какво повече да искам. Те носят невероятна енергия, която очевидно е и много заразна, защото я предават без никакво видимо усилие на публиката и си личи, че играят не само с хъс, но и с небивал кеф. А това винаги - при наличието и на добър текст - означава добър спектакъл.

Казвайки това, Мария Станкова малко ми липсваше като негов автор. Ако имаше нещо, което не ми допадна в представлението, това бе онази.. ох.... пипкавост, леките залитания в мънички лиготийки тук и там. Не казвам, че е фатално, просто на моменти стоеше леко инфантилно за порасналите зрители и спектакълът натежаваше. И беше доста дълъг, та ми се стори, че спокойно можеше да е десетина-двайсет минути по-кратък, без да пострада съществено като качество.

Преди да решите, че не съм го харесала - напротив. Много е хубав, дори - ефектен (номерът с ръба на небето си беше впечатляващ), с поука, която обаче не е изказана дразнещо на следач на финала, с готини песни и много танци (мисля, че за пореден път ще отбележа, че в кукления театър името Румен си е направо сертифицирано по ISO като знак за качество - Румен Караманов е възхитителен, ако и ролята му да е сравнително малка - поне в сравнение с другите спектакли, в които съм го гледала. Леле, как танцува тоя човек! Ле-ле!).

Татяна Етимова и Живко Джуранов заслужено обраха овациите с ролите на Тишо и Шо тяхната история за приятелството, преодоляло предразсъдъците. Шо беше наистина прекрасна, а Живко продължава да ме изумява. Гледала съм го вече в няколко заглавия - развитието му е - неизменно и непрекъснато - възходящо. И, ей Богу, не знам откъде го извади тоя глас! :)

Така де. Наминах само да споделя, че им стискам палци за Икар и в двете категории (за куклено изкуство и за майсторско осъществяване на спектакъла). Не съм гледала "Деволюция" на Ателие 313, но ми се струва, че тая година е ред на пловдивчани. Наблюденията ми през изминалите години показват, че за тая работа си има ред и той се спазва. Да видим. :)