понеделник, ноември 07, 2011

Излъгано камилче

Ходихме на "Вечерен акт", а аз изневерих на традицията, като този път освен с кавалер, отидох на спектакъла и с очаквания. Така де, любим режисьор, любим актьор и нелоши отзиви отвсякъде.
Е, не ми хареса. Чехов явно не може да бъде смешен и всичко останало, е насилие над текста и зрителите. Много викане от сцената - ама много, и пресилено; отделни забавни моменти, някои от които - взети назаем от други спектакли (пак на Съни, да не кажете, че го обвинявам в нещо) и цялостно впечатление за един амортизиран спектакъл, на каквито съм се нагледала в последните години (част от любимите ми заглавия паднаха в тая клопка, дори). Вероятно когато е бил нов, е бил много различен, но - признавам без бой - ми беше скучно. Много. Актьорите бяха добри, обаче като цяло представлението просто не се случи. И толкова. После - без да казвам мнението си, за да не влияя - подпитах кавалера си какво мисли за видяното. Е, момчето го болеше главата още като отивахме към театъра, но след спектакъла, главоболието му наистина се усили. И как няма, с всичкото това викане. Призна си, че не му е харесало много, като се опитваше да бъде умерен в думите си.
На мен пък не ми хареса изобщо - този режисьор и част от актьорите в спектакъла са ме разглезили дотолкова, че смятам подобен резултат за неуспех. Не бях гледала постановка на Съни, която да е откровено скучна и ми се струва, че само в това не бяха го обвинявали досега. Обаче "Вечерен акт"... така де, май и аз се опитвам да бъда умерена в това, което пиша, затова ще спра дотук. Просто очаквах много, много повече.
А че салонът бе полупразен... факт. Но за това вина нямат нито Съни, нито актьорите. Политиката на Театър 199 издиша много сериозно, но това си е за тях. Аз вече стъпвам там по веднъж на няколко месеца, а не по веднъж седмично (че и по-често), както преди - и виждам, че не съм единствена.

Етикети:

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home