вторник, декември 06, 2011

Страшно приятно

Най-сетне гледах "Приятнострашно". Не знам защо заобикалях това заглавие отдалеч, при все, че харесах "Малка пиеса за детска стая", колкото и странна да ми беше. Последните няколко реплики ми махнаха главата направо, първите 20 минути ми бяха доволно объркани/объркващи и цялостното ми впечатление бе, че следващ текст на Яна Борисова би ми харесал или вдъхновяващо много, или разочароващо малко.
Истината е, че днес ми беше куц ден и реших да се замъкна на театър съвсем инцидентно. "Приятнострашно"? Чудесно. Бях сигурна, че билет ще си намеря, защото с тия цени залата на 199 не може да се напълни и наполовина дори (съвсем, съвсем обяснимо, но това тях явно не ги тревожи - явно са почнали да си подбират публиката по платежоспособност, в което няма лошо. Въпрос на политика.).
И... хм... когато гледам нещо, което ми харесва толкова, думите за него ми бягат - или, по-скоро, се сгромолясват отгоре ми, прескачайки се лудешки. Та затова ми е трудно да ви разкажа. Истината е, че текстът е прекрасен - ефирен, крехък,чуплив дори. И оставя едно впечатление за непонятна грацилност, което обаче ме зарадва. Писна ми от пошлост и дебелашки шеги, честно. Мда, тестът наистина е вдъхновяващ, а някои части от него - също като в "Малка пиеса за детска стая" - бяха пределно мои. Като бонус мога да изтъкна, че за капак на всичко, текстът е и забавен. Ама така, сладко и нежно, като... като... ох, плодова торта ми е в главата, но дори и тя ми идва тежка и груба за сравнението, което търся.
Другият огромен плюс на постановката е екипът, който я е реализирал. Без да съм категорично убедена, останах с впечатлението, че Яна Борисова е писала текста с мисълта за същите тези актьори - толкова добре им прилягат ролите. И всяка дума си е на мястото, всеки жест, всяко влизане и излизане на/от сцената. Дори етюдът с лента на Вежен Велчовски, към когото изпитвам (по принцип) леко смесени чувства.Изобщо, текстът на Яна Борисова не е никак лесен, но ако си го представим като пъзел - което, повярвайте ми, съвсем не е трудно - Галин Стоев и компания са го подредили до съвършенство и се надявам да не го развалят с времето.
Една последна вметка във връзка с този спектакъл - не разбирам, наистина не разбирам как е възможно Снежина Петрова да е толкова възхитително, умопомрачително, главозамайващо прекрасна и привлекателна. И носи в себе си такъв заряд, че сякаш концентрира цялата енергия на сцената в себе си. Абе... умирам си да я гледам и съвсем не ме е срам да си го призная.
Колкото до другите вметки... Има си правило, че като почнеш много да се заричаш за нещо, съдбата с готовност предлага да те тества. И мен не ме подмина, но тестът, на който ме подложи, някога би подлежал на нова публикация и пълно разкостване тук. Вместо това му отделям три реда, колкото да не забравя, че се е случил и да си имам едно на ум за съдбата и нейните капризи.
Иначе тия дни ми е тегаво. Сигурно от липсата на слънце. Мда, това ще да е, сигурно. Но "Приятнострашно" ми достави необходимата доза витамин D, така че нещата ще си дойдат по местата. Eventually.

Етикети:

3 Comments:

Blogger Eli Bakalova said...

Очевидно тази публикация привлича сериозно количество спам. Макар да оценявам опитите той да бъде поне малко релевантен на темата, НЕ оценявам използването на блога ми за реклама. За тая работа се плаща. Трите коментара, предхождащи този, бяха изтрити.

09 април, 2012 20:15  
Anonymous ароматизатори said...

Интересно сравнение на постановката си избрала - плодова торта. Определено това описание посява конкретни очаквания в мен, което не знам дали е добре или не. А не знам дали е добре, защото не обичам да се разочаровам. Когато ти хвалят нещо прекалено много като очакваш нещо прекалено впечатлително, нещо, което да надскочи фантазията ти. Не съм гледала постановката, друг е въпроса, че въпросния театър не го тача особено, но описанието ти ме заинтригува макар да не остави определено впечатление за какво е постановката. Въпросът който сега се върти в главата ми е твърде много ли очаквам от постановката?!

12 май, 2012 17:03  
Blogger Eli Bakalova said...

Добре бе, откровена реклама. Отново. Обаче тоя коментар няма да го изтрия, защото авторът си е направил труда да попише по темата, ако не друго. Не че вярвам, че би се появил отново.
Ако не ти харесва Т199, няма да ти хареса и "Приятнострашно". На мен той ми е любимият театър и голяма част от нещата, които правят, ми харесват. А постановката е точно като плодова торта. Ама лекичка. Ефирна, сладка и може да изглежда/звучи простичко, но е много истинска, красива и подхожда почти на всеки вкус. Има стил. :)

14 май, 2012 18:08  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home