Страшно приятно

Най-сетне гледах "Приятнострашно". Не знам защо заобикалях това заглавие отдалеч, при все, че харесах "Малка пиеса за детска стая", колкото и странна да ми беше. Последните няколко реплики ми махнаха главата направо, първите 20 минути ми бяха доволно объркани/объркващи и цялостното ми впечатление бе, че следващ текст на Яна Борисова би ми харесал или вдъхновяващо много, или разочароващо малко.

Истината е, че днес ми беше куц ден и реших да се замъкна на театър съвсем инцидентно. "Приятнострашно"? Чудесно. Бях сигурна, че билет ще си намеря, защото с тия цени залата на 199 не може да се напълни и наполовина дори (съвсем, съвсем обяснимо, но това тях явно не ги тревожи - явно са почнали да си подбират публиката по платежоспособност, в което няма лошо. Въпрос на политика.).

И... хм... когато гледам нещо, което ми харесва толкова, думите за него ми бягат - или, по-скоро, се сгромолясват отгоре ми, прескачайки се лудешки. Та затова ми е трудно да ви разкажа. Истината е, че текстът е прекрасен - ефирен, крехък,чуплив дори. И оставя едно впечатление за непонятна грацилност, което обаче ме зарадва. Писна ми от пошлост и дебелашки шеги, честно. Мда, тестът наистина е вдъхновяващ, а някои части от него - също като в "Малка пиеса за детска стая" - бяха пределно мои. Като бонус мога да изтъкна, че за капак на всичко, текстът е и забавен. Ама така, сладко и нежно, като... като... ох, плодова торта ми е в главата, но дори и тя ми идва тежка и груба за сравнението, което търся.

Другият огромен плюс на постановката е екипът, който я е реализирал. Без да съм категорично убедена, останах с впечатлението, че Яна Борисова е писала текста с мисълта за същите тези актьори - толкова добре им прилягат ролите. И всяка дума си е на мястото, всеки жест, всяко влизане и излизане на/от сцената. Дори етюдът с лента на Вежен Велчовски, към когото изпитвам (по принцип) леко смесени чувства.Изобщо, текстът на Яна Борисова не е никак лесен, но ако си го представим като пъзел - което, повярвайте ми, съвсем не е трудно - Галин Стоев и компания са го подредили до съвършенство и се надявам да не го развалят с времето.

Една последна вметка във връзка с този спектакъл - не разбирам, наистина не разбирам как е възможно Снежина Петрова да е толкова възхитително, умопомрачително, главозамайващо прекрасна и привлекателна. И носи в себе си такъв заряд, че сякаш концентрира цялата енергия на сцената в себе си. Абе... умирам си да я гледам и съвсем не ме е срам да си го призная.

Колкото до другите вметки... Има си правило, че като почнеш много да се заричаш за нещо, съдбата с готовност предлага да те тества. И мен не ме подмина, но тестът, на който ме подложи, някога би подлежал на нова публикация и пълно разкостване тук. Вместо това му отделям три реда, колкото да не забравя, че се е случил и да си имам едно на ум за съдбата и нейните капризи.

Иначе тия дни ми е тегаво. Сигурно от липсата на слънце. Мда, това ще да е, сигурно. Но "Приятнострашно" ми достави необходимата доза витамин D, така че нещата ще си дойдат по местата. Eventually.