Хаос

Хаос. В мислите ми и навсякъде. Тъкмо мисля, че нещата едно по едно си идват на местата и везните се разбалансират с резултат от рев и главоболие. Понякога и (позиви за) повръщане, но това е рядко срещана екстра, признавам.

Има моменти, в които не знам какво да правя. Или какво и как да кажа. Има моменти, в които знам, но явно не уцелвам правилните неща, колкото и добри да са намеренията ми. Има моменти, в които ми е кофти, има и моменти, в които ми е приповдигнато. Трябва да ме проверят за циклофрения, щото май това беше сред водещите симптоми. Понякога искам да спя дълго, понякога не искам да заспивам въобще.

Научих много лоши новини, свързани с човек, на когото много държа. И на когото няма/нямаше как да помогна и ми е гадно. И гнусно. Че една огромна част от живота се движи от пари, които са някакви хартии с някакви нишки в тях (да, знам, че са гарантирани със злато и не-знам-си-там-какво, но по същността си са хартия със знаци и картинки по тях). Чудя се дали ситуацията за въпросния човек щеше да бъде различна, ако ги имаше и ако обстоятелствата не го притискаха така. Не знам дали картината щеше да е друга, но имам подозрения, че би била. Но животът не е справедлив. От което обаче на мен не ми става чувствително по-добре. На него - съвсем. Поне предполагам, де. Имам някакъв негов телефон, ама не смея да му се обадя. Какво да му кажа? Доколкото се познавам, ще ревна и толкоз. И няма да мога да му обясня защо рева. А ако успея, на него ще му стане дваж по-кофти. Да не говорим, че се чувствам виновна, че пиша това тук, но някъде трябваше да напиша нещо. Егати.

Колкото до мен, аз си ги търкалям същите. С минимални различия през дните.

Мислех да прескоча новата премиера на СКТ - предвид заглавието ("Малките плодчета") и обяснението, че спектакълът е подходящ и за най-малките, реших, че вероятно ще ми дойде елементарен. Просто има 2 варианта - или не си дават много зор, когато става дума за постановка за съвсем малки деца, или пък големите не можем да я видим през техните очи. Затова обикновено тия заглавия не ме радват твърде и също така обикновено, съм пас. Режисьор и автор на "Малките плодчета" обаче е Съни Сънински, което автоматично означава, че утре сутрин се отправям с бодра крачка към СКТ. Гледала съм предимно спектаклите на Съни за възрастни, но единственото по-... детско нещо, което гледах, режисирано от него, бе "Мечтата на пътуващия актьор". И после нищо не беше същото. Така че няма как да пропусна - после ще разказвам.

Впрочем, гледах източниците на трафик на блога ми - стана ми неприятно, когато видях кои са най-търсените думи, но за мое успокоение, до скоро бяха "Валери Петров В лунната стая", "Рембранд ван Рейн" и "Румен Гаванозов В края на ноември".

Също и "Николай Бошев". Утре е Задушница.