събота, ноември 26, 2011

Машина на времето

То това всъщност не би трябвало да има заглавие, щото просто наминавам да ме видите, че мърдам, дишам и - в общи линии - съм окей. А е "Машина на времето", защото първо, разни признания ме хванаха леко неподготвена, та за амнайсти път се зачудих за нещата от живота такива, каквито са, каквито някога сме искали да бъдат и бихме ли се прее*али генерално, ако се бяха случили (още отдавна) по начина, по който сме искали да станат някога. Първата ми мисъл беше, че принципно съвсем изобщо не е честно, а втората - че героинята на Сандра Бълок в "Докато ти спеше" бе много права: "Слава Богу, баща ми беше прав. Живот невинаги се случва по начина, по който си го планирал".
После сънувах някакви извънредно шантави неща, разни closures по различни теми, които бяха много приятно разнообразие от кошмарите. Сега, разбира се, не казвам, че животът е прекрасен, перфектен, безпроблемен и бездраматичен, но е хубаво, когато нещата поне в някои коловози не са генерално дерайлирали. И вървят по разписание. Приблизително, де.
И си бях у дома - щях да ходя да гледам "Коледна песен" в Кукления театър, щото а/ спектаклите им за възрастни най-редовно ми махат главата от кеф, б/ Георги Спасов е в главната роля (май...), в/ Валентин Владимиров е режисьор на спектакъла, а като си спомня колко напоително и от сърце плаках на "Храбрия оловен войник"... Е, тоя човек хич не играе честно!
Ама не отидох, макар да имах перфектната възможност - Дикенс ("Коледна песен", мамка му!) и Валентин Владимиров представляват една комбинация, която психиката ми в момента не би могла да понесе и си го знам. Което е комплимент за режисьора, защото нямам съмнение, че спектакълът е прекрасен. И нямам съмнение, че се е справил отлично, което обаче ми беше достатъчен аргумент да го пропусна и да нямам съмнение, че е за добро и че в противен случай ще се събирам на част впоследствие. То наистина... и инстинктът ми за самосъхранение да сработи веднъж.
Видях Митьо. Ей, как му се зарадвах! Всъщност, предвид факта, че ти, еМ, си ми сигурно последният останал читател, правилната формулировка по-скоро трябва да е "ей, как ТИ се зарадвах"!
Нямаше билети за "Тоска", което е странно и кофти, щото съставът за вторник ми беше интересен и доволно любопитен. Ама нищо, след Нова година. Ще видим.

Етикети:

3 Comments:

Blogger nousha said...

А, не, аз чета всеки твой постинг. Вземи се обади, като ходиш на опера, моля те, че няма с кого да ходя аз. Гледах спектакъла на Съни в Кукления, после четох твоят пост и се чудя с какво мога да те примамя да пишеш за нас за кукли... :)

27 ноември, 2011 02:15  
Anonymous Анонимен said...

Хм,
Според мен е малко преиначено.По-точно аз те видях.Предполагам че ако не бях изиграл цялата онази пантонима, щеше спокойно де ме подминеш в търсенето за тиква :)))

28 ноември, 2011 10:49  
Blogger Eli Bakalova said...

Ох, Нуша, то не е до примамването. Аз от театър не разбирам - нито от драматичен, нито от куклен, макар че делението е толкова условно, че чак ме дразни. И не мога да пиша "професионално" - знам си го. Тук, в блога, си драскам някакви неща, дето нито имат претенцията да са нещо особено, нито дори да са верни, нито... нито нищо. Всичко се свежда до моето усещане за неща, но ако случайно се размине с истината, поне няма да чувствам вина пред никого. Това си е моето място, мога да си пиша каквито глупости искам и да не съм отговорна пред никого за тях.
В този смисъл, писането за други ме натоварва, защото носи една такава отговорност, за която съвсем не се чувствам узряла. И се сковавам. :)
еМ, ужасно си прав - наистина хич и нямаше да те видя. Но как ти се зарадвах самоооооо... И, впрочем, останах без тиква. Забравих за какво бях тръгнала, купих си минерална вода и се прибрах. Ха'бен мозък, какво да ти разправям...

29 ноември, 2011 19:10  

Публикуване на коментар

<< Home