събота, ноември 05, 2011

Хо-хо-хо... и бутилка сок

Това е цитат от "Малките плодчета" на СКТ. В предния пост си казах причините да се реша да го гледам, няма да ги повтарям. Blame it on Съни Сънински (а утре пък ще го гледам и на сцена заедно с Георги Спасов във "Вечерен акт").
Тоя човек го плюят много - да, вярно е, че прави комерсиални неща, ако под "комерсиални" се има предвид "гледаеми" и/или "харесвани". Стилът му е ефектен, бяга от псевдопоучителността и - о, ужас! - от псевдоинтелектуалността, която чат-пат ни размахва пръст от сцената. И не се опитва да лови маймуни с трици, за което го уважавам. Нататък - въпрос на мнение, интерпретация и очаквания. Аз го харесвам.
И пак ме зарадва. В последните години - умишлено или не - не поставя спектакли за деца. И сега, тъкмо за 65-ия рожден ден на СКТ, му поверяват спектакъл, в който е не само режисьор, но и автор на текста. Признавам, че това решение на ръководството на театъра ме изненада, защото някак ама хич не асоциирам Съни със СКТ. Но "Малките плодчета" са нещо доволно свежо.
Сега ще ви обясня какво имам предвид: дразня се, когато хората на театъра подценяват децата, дори когато въпросните хлапета са на по 3 години. И се зарадвах, че Съни не е паднал жертва на тази всеобща склонност. Сценографията на Ханна Шварц е богата, детайлна и красива, доста истинска и няма ама-нищо-общо със старите решения за най-малките, в които беше важно (и достатъчно) да има нещо "шаренко" на сцената. Абе, за какво говорим изобщо - не стига, че имаше мултимедия, ами и беше използвана много намясто, с мисъл и "играеше" чудесно в спектакъла; осветлението също бе "пипнато"... Единственото, което наистина не ми хареса, бяха "лицата" на плодовете, защото илюзията се развали и децата около мен повтаряха, че виждат лицата на актьорите. Струва ми се, че дори и маски биха били по-удачни от тия обемни плодове с хм... ръкохватка, която не само ограничава движенията на актьорите, ами и попрецаква впечатлението.
Текстът... уел... окей, ще бъда честна. Беше добър, но конфликтът се разреши по начин, който някак не даде да се разбере какво, аджеба, е имал предвид авторът, статуквото си се запази и не стана ясно какво спаси Лимона - дали това, че бе различен, или просто идването на утрото и чистата случайност. В този ред на мисли, като че ли нямаше поука и нямам представа как този текст ще се отрази на децата и дали ще хапват повече плодове или съвсем напротив. Ясно е, че соковете ще бъдат безмилостно разжалвани - да му мислят производителите.
Факт е обаче, че хлапетиите се забавляваха от сърце и очевидно им беше интересно. Спектакълът е дълъг 50 минути, което е абсолютният предел като продължителност на концентрацията на най-малките, за които е предназначено това заглавие, но те не само го "издържаха", ами и съпреживяваха ставащото на сцената и не дадоха вид да им е доскучало до самия край.
По едно време се пр'тесних, че Съни е тръгнал да проповядва послушание, но - слава Богу - това е Съни Сънински и учудването ми продължи само миг. Нищо такова, разбира се. Затова ме и хвана малко яд за начина, по който разреши конфликта - можеше да е и по-категоричен, но пък, от друга страна... разбирам го. Не върви да обясняваш на 3-годишните от сцената, че е окей да противоречиш на родителите си и да кажеш едно категорично "Не искам". Ама пък явно и не му се е искало да дава благословията си за вкарването на лимони в шаблони ( :) ), та затова финалът се озовава малко в ничия земя. Обаче пък определено даде тема за разговор на дребосъците и родителите им на път към дома. Което пък май е предостатъчно - аман от поуки, изказани на следач. Мда, харесвам Съни. И определено препоръчвам спектакъла - наистина е много приятен и смятам, че това е най-точната дума за него.

Етикети:

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home