четвъртък, февруари 02, 2012

Айде, за много ... спектакли!

Тъй де, на 2 февруари - честита ви нова година. Дано през 2012 сте много щастливи. Взех да ставам лаконична нещо - още не мога да реша дали има някаква връзка с песимизма.
Обаче. Сега съм у дома и се позадържах тук почти 2 седмици, да не повярва човек. Не ми се беше случвало отдавна, но ми е аааааадски хубаво. Скоро - пак.
Думата ми е за друго - вече официално мога да кажа какво бих направила за кукления театър: ми... извадиха ми зъб, мамка му! А който ме познава, знае какъв пълен, тотален, неповторим и сковаващ ужас изпитвам от зъболекари, камо ли от вадене на зъби.
Историята е кратка и прозаична - оказа се, че един мъдрец трябва да се вади и след рев, черни мисли и психическа подготовка реших, че поне ще го съчетая с гледане на "Комедия аха-аха дел'арте" - спектакъл, дето го дебна от мноооого време в Стара Загора. Ако не го играеха, зъба сигурно още щях да го мисля и щях да отлагам доволно дълго време.
Както и да е, стоматологичните неволи са зад гърба ми, останах с един зъб по-малко, 2-3 дена набивах бебешки пюрета, но поне си гледах спектакъла.
А той е много приятен. Честно. Предварително казвам, че не е онзи Шедьовър, който би те оставил без дъх, но има много добри попадения, много свежи лафове, актьорите (в по-голямата си част) са толкова естествени, че стигат дотам да си правят номера (а когато хората на сцената се забавляват, обикновено същото важи и за публиката)...
Идеята за изкуството, което повтаря живота, както и за невъзможността да надскочиш своето его (и как понякога тази невъзможност всъщност сработва и резултатите са неочаквано добри), дори и елементарното забавление (не в смисъл на "просташко", а в смисъл на "липса на кой знае колко дълбока идея") - всичко им се е получило. Отдавна не се бях смяла с глас на спектакъл и това усещане ми липсваше. Спектакълът обаче можеше да бъде и десетина минути по-кратък, някои епизоди ми се сториха леко излишни, малко скучни и пришити, но не мога да кажа, че това влияе върху цялостното (много приятно) впечатление, което неизбежно остава у публиката.
Видях любими лица, а на Дарин (Петков) сцената определено му липсва. Като се замисля, май за тия 11 години съм го гледала само в "Сенки в нощта" (но това беше мнооооооооого отдавна - леле, колко отдавна беше!) и в "Храбрия оловен войник". Надявам се по-често да съчетава административните си задължения с актьорството - категорично вярвам, че има какво да покаже.
И се радвам, че Георги Спасов вече редовно наминава през Стара Загора в четвъртъците. Ето, днес в първата част от спектакъла имаше 5 реплики на кръст и после половин час седя седнал на стол, без почти да обели дума, но той и реагирането на случващото се на сцената го може отлично, дори и без да говори.
Гледах го и в "Коледна песен". Много хубав спектакъл, факт. Но признавам, че очаквах режисьорът Валентин Владимиров да изтръгне разрушително силна емоция от мен (даже тук бях писала, че умишлено заобикалям това заглавие), което не се случи. А е разполагал с един уникален състав от хора, които го могат. То и той го може и го знам със сигурност, защото именно на "Храбрия оловен войник" ревах като идиот и съвсем не бях единствена. Сега явно си е дръпнал спирачките, а тоя текст носи много. С което обаче - държа да подчертая дебело - не казвам, че "Коледна песен" не струва. Напротив. Просто аз очаквах ееееедна идея повече, но проблемът категорично не беше в актьорите. Като се замисля, чак ме хваща яд. Но пък признавам, че и аз съм доста разглезена по отношение на куклените постановки. :) И се надявам 2012 да бъде много, много куклена година.

Етикети:

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home