Проба-грешка

Опитах да направя нещо заради двама души. Говорила съм много за тях из блога, няма да го правя отново. Не успях - отчасти се издъних аз, отчасти ме издъниха други. Не ме е яд за това, кофти ми е, че в основата на това, че не успях, е невъзможността ми да изпълня едно нещо, което научих от един от въпросните двама души. Така се случва понякога, изтупваш се и продължаваш. Само се радвам, че въпросното "нещо", което научих от него (или поне трябваше да съм научила) е достатъчно дълго, та не върви да си го татуирам. Иначе досега да съм се нашарила. :)

Фактите обаче са категорични. Въпреки временните завои, посоката винаги е напред. И толкова.

М, и гледайте "Полунощ в Париж". Чудесен филм, наистина.

И - последно - един малко дългичък цитат от реч на Кърт Вонегът. Сетих се за него в изборния ден, когато май излязох от вкъщи, само за да си купя студен чай. Ей това е моята предизборна платформа и този път никакви цветове не ме изкушиха. Не бяха и близо дори.

“Дами и господа,

Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви проблеми в живота ще бъдат неща, които никога на са ви идвали наум. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

Всеки ден правете нещо, което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безсърдечни към човешката душа. Не търпете хора, които са безсърдечни към вашата.

Не си губете времето в ревност. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас. Помнете комплиментите, които получавате. Забравяйте обидите.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите си банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят (...)”