неделя, октомври 16, 2011

Операция "Шменти-капели"

Не знам този лаф да е съществувал преди Б.Б. Но той - така или иначе - напоследък се опитва да наложи някакъв свой измислен божествен статут, та няма да се учудя, ако преди него не е имало нищо и ако се окаже, че той е Пътят, и Истината, и Животът. Примерно.
После един мой доста любим съученик пита как, по дяволите, се превежда това на немски, но покрай цялата словесна диария, обхванала Б.Б., гениалното му творение като че ли остана на заден план.
До филма на Влади Въргала. Трябва да призная, че с него имам известен проблем - с Въргала, не с филма. Като бях някъде към края на основното училище, той гостуваше в Стара Загора и ходих да го гледам. Залагаше на смешното, щото друго в сценария нямаше. Ама на мен не ми беше и смешно, та си излязох. Нещо хуморът му не е мой тип. Бих казала, че предпочитам "смешките" на стария "Аламинут" - когато още бяха Неве, Маца, Дачко, Наката и Робин. Сега не ги гледам - не знам дали ги и дават, дори. Не са ми забавни, изтъркаха се, а и новите актьори... уел...
Да се върна обаче на "Операция "Шменти-капели". Гледах филма поради 2 основни причини - много ми го хвалиха (и, съответно, исках да знам за какво иде реч) и, второ, защото във филма участва и мой ужасно любим актьор, макар и в сравнително малка роля. Ако трябва да сме честни, харесвам и Христо Шопов, и Малин Кръстев, и Захари Бахаров (леле, двамата бяха разкошни в "Три дъждовни дни" - един силно подценяван спектакъл).
Филмът обаче не ми хареса. Беше някаква много неадекватна смесица между "Дунав мост" (като сюжетна линия - с всичката мутровщина, душевното и физическо дебеловратие и прочее) и "Мисия Лондон" (като опит за иронизиране на една твърде тъжна, направо трагична реалност).
Проблематиката в "Мисия Лондон" обаче повече носеше на намигване, ирония и бъзик, ако щете. Смешното в "Операция "Шменти-капели" сякаш бе все на ауфтакт. Някак несвързана с действието, отделни лафове, на които в момента се смееш, но след 10 минути вече не помниш... а и как да е свързана с действието, като някак не е забавно да се избиват хора, изправени срещу стена. Факт.
Освен това, имаше сцени, в които явно бе търсена циганизацията, характерна за част от по-късните филми на Кустурица (нали знаете, че той невинаги е бил "такъв"?). И щяха да са истински забавни и много "хитро" намерени, ако не крещяха източника, който ги е вдъхновил.
На "Шменти-капели" им признавам 2 неща - сцената със сватбата в църквата (много ми хареса как беше заснета, ама какво ли разбирам аз!) и историята с Евлоги и Калинка. Много на място ми изглежда и филмът определено има нужда от нея. Може би дори от една идея повече от тяхната съдба.
Като цяло обаче впечатлението, което остави (поне у мен), е, че се смееш на отделните лафове, докато го гледаш, и после забравяш видяното. Няма дълбочина, не те докосва, всичко е "като на кино", хронологията е пострадала твърде много и вместо интересен, филмът е доволно объркващ като последователност. Произволен екшън, в който са се напънали да вкарат и малко комедия. И резултатът е един сладко-кисел сос, на който обаче са му объркани пропорциите.
А може би аз просто не разбирам хумора на Въргала.

Етикети:

8 Comments:

Blogger Комитата said...

Лафът е много, много стар, още от соца - софийски уличен жаргон.

Филма ще го гледам.

19 октомври, 2011 23:57  
Blogger Ангел said...

Ели, да, старичък е лафът... Май беше с чешка етимология (или от някои други "брача словени") и значеше (доколкото помня) "шапки долу" (по-буквално: "свалете шапките")... Инак, нито "Мисия..."-та съм гледал, нито този... Ама ме хвърляш в размисъл... ;-)

26 октомври, 2011 02:38  
Blogger Eli Bakalova said...

Ми, Ангеле, гледам, че хората го хвалят и го харесват. Явно проблемът е в мен, не ми се доверявай. :) Но колкото и различни мнения да прочета, както и да ги премислям... не ми харесва, и това си е.
Иначе, мерси за разясненията относно лафа. Това, децата от провинцията, имаме да наваксваме откъм столична култура и прочее. :) Което ми напомня, че периодично шашкам софиянци с някакви лафове, които знам откак се помня, а тук не са ги и чували.

28 октомври, 2011 19:25  
Anonymous Анонимен said...

Лафчето не е софийско, щом на другия край на Бг си го знаехме от време оно. Колкото до филмчето... то не е за всеки, новите поколения биха реагирали точно така: биха се объркали и няма да разберат сюжетната линия, дори с подробни обяснения. Нещо, което не си преживял, дори не си виждал трудно ще разбереш. На останалите ни е близко, по-близко отколкото бихме желали дори... и е наистина майсторски показано!

02 ноември, 2011 13:23  
Blogger Eli Bakalova said...

Е, колко пък да съм млада... Помня и режима на тока по соца, помня и опашките за олио, помня и когато нямаше хляб, помня и инфлацията и мутрокрацията, и "прехода" помня. Но това не означава, че филмът следва да ми харесва като направа или история, нали?
Колкото до хронологията - да, вярно е, че накрая всичко се "подрежда", но докато това се случи, вместо да се насладиш на филма, се бориш да си го подреждаш сам. Да не говорим, че беше съшит с бели конци, ама айде, това го пишем на сметката на абсурда.
Честно казано, вече съжалих, че пуснах тая публикация в блога, понеже останах с впечатлението, че някои хора са ми се обидили от прочетеното. Факт е обаче, че винаги, когато съм харесвала нещо видяно, съм писала за него тук. Вярвам, че имам право и да не харесам нещо, ако и да им хор от хора, които го хвалят дружно и по много. :) Но това са си мои лични разсъждения. Радвам се, че филмът жъне успехи, щото ако Въргала наистина си е ипотекирал дома, за да го направи, си струва да си възвърне инвестицията. Трябва си смелост за подобно нещо. А че не ми харесва... факт. :)

02 ноември, 2011 15:52  
Anonymous Анонимен said...

Филмът е страхотен! Изгледах го със свито сърце, защото показва всичко, което ни се случи, докато вървяхме по тази по български дълга улица "Демокрация". Всичко, за което се говори с недомлъвки и няма официална версия, целият абсурд на краха на надеждите ни за нормално общество, подигравката с ентусиазма ни от времето на първите митинги. За да разберем, че сме били обект на перфектен план за оцеляване на куклводите. Чак не повярвах, че са "пуснали" филма! Браво, Въргал!

17 ноември, 2011 08:02  
Anonymous Анонимен said...

....не е лаф това е фирма за шапки от
началото на века,в София,която се е казвала "Шмент и капели",по късно името е станало нарицателно за измама
,защото както и сега шапките и лъскавите костюми са се носели от измамници и манипулатори,на фона на потурите и забрадките,представете си как е изглеждал един така облечен образ.А най-лесно е да си спомните сцените от "Господин за един ден".
Иначе за разлика от "Господин за един ден","шменти капели" е пълен
боклук,както и повечето неща,от 20
години насам в страната наречена България.

09 ноември, 2013 13:02  
Blogger Eli Bakalova said...

Мерси за информацията. Наистина не знаех това - и се радвам, че се намери някой, който споделя мнението ми за филма (макар и изказано малко по-крайно): бях почнала да се притеснявам по едно време. :)

17 ноември, 2013 23:42  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home