вторник, август 09, 2011

Някои неща...

Някои неща не се забравят. Съвсем като карането на колело.
Случвало се е да ми казват, че съм саможива или асоциална. Това, предполагам, е вярно. Дали обаче е проблем - хм, зависи от гледната точка. Аз си се чувствам прекрасно - толкова контактна, колкото съм. Щото, извинявайте, ама когато човек се обгради с мноооооооооооого и все верни приятели, обикновено или е сляп, или нещо с дефинициите му куца. Но и двата случая следва да е готов за неприятни изненади.
Аз обаче съм си аз. Имам си няколко души, които нямат нищо общо един с друг и за които бих дала много, бих стигнала далеч, бих жертвала уотевър ит тейкс. Не е като да са много хора - броят се на пръсти. На пръстите на едната ръка. Преди май бяха повече - с цели 2 броя, но това са хора, с които няма да се видя скоро. И не, С., пристрастието към даден скулптор не е осъдително, особено когато знаеш що за човек е писал въпросната статия. И много ми липсва - в ежедневието, в хората около мен, при всяка явна липса на такт и възпитание си спомням за изключителния шанс, който ми бе даден някога.
Таааа... да. Както казах, тези хора са малко. С тях можем да не се видим с месеци и да си продължим оттам, докъдето сме спрели, без да си държим сметка кой и кога е трябвало да се обади, без да се обвиняваме, че сме се забравили и без да имаме нужда един от друг в този смисъл. Когато обаче съм искала да извия нечий врат и съм бесняла до побъркване, един такъв човек ме покани на вечеря. Когато загубих много близък човек, друг такъв бе до мен. Когато имах нужда от подкрепа, защото бях разколебана в собствените си възможности, ми подаде ръка трети. И то по начин, който ме убеди, че съм се справила сама.
И тъкмо защото тези неща са се случили, случват се и ще продължават да се случват, ще има и среднощни разходки по "Витошка", кръжащи овце и разни такива, никому непонятни неща. Никога няма да стана парти-анимъл или стадно животно. Не е за мен, уморява ме. И имам странното усещане, че някога бях писала подобен пост по някакъв повод (което, реално погледнато, не би следвало да ме учудва, понеже не съм си променяла позицията по този въпрос).
Но някои неща не се забравят. Съвсем като карането на колело.

Етикети:

5 Comments:

Anonymous Анонимен said...

Els, wseki s polovitelno IQ move da ti kave che chowek ima mn poznati, no malko priqteli.Towa si e vitejski fakt, kakto e fakt che nqma kak da se haresash na wsichki(poslednoto ne wseki go razbira).Ama da ti kava chestno, ne razbrah ideqta na napisanoto ot teb?Kakwo e porodilo podobni pisaniq(ako ne e lichno i ne ti se iska da go pishesh tuk razbira se).

10 август, 2011 10:00  
Anonymous Анонимен said...

Ми май е сравнително лично, де да знам. Просто напоследък няколко от хората около мен все говорят за онези около тях като за приятели, а в общия случай става дума или за личности, с които си пият бирата чат-пат, или... хм, не знам, но във всеки случай не са хора, на които биха могли да разчитат, когато ножът опре до кокала. Ама не, приятели били...
Това ме накара да се замисля за моята дефиниция за приятелството, а конкретно този пост е плод на едно супер неочаквано виждане със супер любим, близък и прочее мой човек, когото наричам "приятел" и когото - макар че и двамата живеем в София - не бях виждала от половин година. Е, това съвсем изобщо не е променило нещата между нас. :)

11 август, 2011 15:38  
Anonymous Анонимен said...

Zdr,
Wypreki che weche izpadame w mnogoanonimie :)) sym syglasen che ne wseki, s kojto si piesh birata trqbwa da ti e zadylvitelno priatel(primer:
http://grandzhan.com/wordpress/wp-content/uploads/2011/06/10-reasons-to-drink-beer-2-300x234.jpg)
Spored men reshenieto dali nqkoj ti e priatel ili ne si e wypros na lichen izbor i razbirane.Kolkoto do novowe i kokali, nikoga ne sym si padal nito po ednoto nito po drugoto :), no za men chowek, na kogoto ne movesh da razchitash, kogato imash nuvda, move da ti e priatel kolkoto gadinkata na JPG-a po-gore ;)

11 август, 2011 17:18  
Anonymous Дамян said...

Приятели има този, който е способен да принася в жертва себе си и всичко свое за доброто на другите.

А св. Марк Подвижник е написал : "Не мисли, че можеш да имаш добродетели без скърби: който живее в утехи остава чужд на духовната опитност".

Дано не съм ви се натрапил

07 октомври, 2011 17:19  
Anonymous Анонимен said...

Както казва брат ми - Гърча сплотява тези които го изтърпят заедно. =]

08 октомври, 2011 17:20  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home