вторник, февруари 09, 2010

А ти съгласен ли си?

Не съм правила сметка на дните, но е вероятно да съм си била рекорда по "отсъствия". Полуизвинени.
Нищо особено не се случва около мене, малко нещо малка дупка, така да се каже. Психическо затормозяване, физическо заболяване, нерви, кошмари и недоспиване... неприятни емоции, като цяло.
И Деко е починал. Не знам дали и колко от вас го познават, беше сценограф - син на някогашния сценограф на ДКТ Стара Загора Веселин Неделчев. Тегава история, вчера научих, днес още ми е терсене. Нормално, предполагам. Така и не ми направи куклите, които ми беше обещал, но пък онези, които ми подари, когато бях малка, ще си ги пазя винаги. "Алоооу, режисьорката!" :)
Това е... исках да напиша две думи за него някъде. Просто така, понеже не знам дали друг ще се сети - а той заслужава.
...
Нали знаете - като се почнат някакви неприятности и те сгащят в кофти момент, имаш чувството, че само дълбаят, дълбаят... и посоката все е надолу. На всичкото отгоре, май чудото, за което писах, че се надявам да се случи (точно преди да замина за Букурещ), не се е случило - а честно ви казвам - дори и само там нещата да се бяха подредили, щях да се чувствам много по-добре. Дреме ми за черните води, мътилки и бесове - има къде-къде по-лоши неща...
...
Онзи ден си говорих с една мацка. Тя е готина. Опитах да й се жална много нестройно (сякаш тя си няма проблеми). И тя ми каза нещо, което събра почти всички мои объркани мисли в балонче и го ковна в стената с добре премерен удар, събран в едно изречение. Всъщност, в две. Пита ме дали знам какво искам. Аз й казах, че вече не съм сигурна. И тогава тя ми каза: "Мисля си, че знаеш. Само че не си съгласна."

За секунда замлъкнах. И те така...
Да отбележа за протокола - тя не ме познава. Не и "истински" - не сме пили заедно, не сме си изяли торбата сол, знаем се на "здравей" в "риъла". И при все това - случайно или не (да отдадем заслуженото на възможността за намеса на случайността, все пак), формулира една твърде... знам ли... интимна истина за мен.

Оставяйки настрана отчасти шеговитото измъкване "искам всичко и го искам веднага", аз наистина знам какво искам. И не съм съгласна със себе си. А вие знаете ли какво искате? И, най-вече, съгласни ли сте?

Ей това е. Да пием за екзистенцията, колеги!
...
А сега отново... се уча... да се съгласявам... със... себе си. Но не само на думи.
...
И мъничка вметка: ако не сте гледали "Шерлок" - задължително! Светнаха ми дните покрай тоя филм.

Етикети:

1 Comments:

OpenID art7ess said...

Наздраве!;
//(мисля, че)трябва да (започна да)ям от средата на гъбата
ПП: Хубаво утре!)

11 февруари, 2010 01:01  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home