Е, хайде, честито!

Тъй де - да ни е честита 2010-та. Понякога направо не мога да повярвам колко далечна изглежда 85-та. Ще рече човек, че векове са минали, откак Берое станаха шампиони (а то дори е било по-скоро - година след моето раждане). Ще рече още, и че би било редно да помъдрея, вместо само да остарявам. Ама на'.
Колкото - толкова. Не съм алчна. И все пак ми се струва, че [съжалявам, отново Smokie цитат]: "Girl you should know better by know, I thought you've learned your lesson". Отнася се за всичко - дето се вика, insert random field of life here. Но то това й е хубавото на новата година - пак ще се пада, пак ще се става, пак ще бършат сълзи и ще се промиват одрани от живота колене. И пак ще има смях, емоции и пищене. И хубави книги. И хубава музика. И, ей Богу, надявам се да има и хубави постановки. Щото без тях кислородът в аквариума намалява, приближавайки критичния минимум.
Тази година няма да се поддам на американското поставяне на цели и прочее. Миналата година си бях поставила само една и се издъних. Но да, определено има неща, които е време да постигна и с които следва да се разправя най-сетне. Припомняйки си един от безсмъртните лафове на един от двамата ми любими (и бръкнали в характера ми) преподаватели - бая време ще се гледаме с бездната. :) И пак според един безсмъртен израз: "кое си требе, оно си сака". :) Поне няма да скучая.
Семестриални изпити, държавни изпити, дипломни работи, определяне на курса (накрая ще наплюнча пръста и накъдето духа вятърът - натам!), тук-там добри/страхотни/незабравими (надявам се) концерти и малко опити за социален живот, който се оказа един от малкото източници на разочарование през 2009.
И като тегля чертата, в началото на 2010 се случва същото, което и в началото на 2009. И на 2008. И на 2007. И... Да. Приятни, неприятни изненади; приятни, неприятни емоции... всичко е в торбата. Затварям очи и бъркам смело.