сряда, декември 23, 2009

Home is anywhere you are

Вижте. Ако не разбирате една подобна любов към група, с която буквално свързваш живота си от най-ранните си спомени (а вероятно и дори преди тях), по-добре не четете нататък.
Когато Smokie са идвали през 2002, аз дори и не съм разбрала - голяма реклама ще да е било. Пък и да бях разбрала, нямаше да отида - през 2005, когато пяха на площада навръх Нова година, аз все още бях сърдита на Майк Крафт, задето е заменил Ал Бартън. Не обичам промените; още повече, че никой няма харизмата и гласа на Алън - а като добавим и трагичната му смърт... хем исках Smokie да продължат, хем ме беше яд на новия им вокалист. Отне ми 11 години да свикна с идеята за него - и когато се наканих да отида на третия им концерт у нас, се оказа, че по това време трябва да бъда във Финландия. :) Шанс.
Концертът в Румъния обаче не стоеше под въпрос. Толкова исках да ги видя, че бях готова и пеша да тръгна (слава Богу, не се наложи, де).
...
20 декември. Тая дата ще я помня винаги.
Обаче ми е трудно да разказвам, защото емоцията наистина беше свръх. И отгоре. Още след първите 2-3 песни се озовах на 3 ред (мястото ми по принцип беше на 13-ти) и толкова, ама толкова много ми се танцуваше... и пееше... и викаше... А темерутите му с темерути си седят по местата и пляскат възпитано. Ужас! Добре, че на предния ред седеше една жена (някъде на възрастта на мама), която очевидно се чувстваше по същия начин. Не знам телепатия ли беше, или да, но се обърна към мен и само като се погледнахме, скочихме и като се почна... Танци, танци... Мик веднага ни видя и ни даде знак да отидем в средата пред сцената - а докато стигнем там, първите редове вече също бяха на крака.
Моя милост, разбира се, бе с тениска с щампована емблемата на групата - и, отново разбира се, бях единствената. :) Майк Крафт като ме видя, си свали очилата и пак ги сложи, примигвайки много невярващо. И оттам насетне се почна същинският купон - пях ли или виках не знам, защото не се чувах. Обаче скачах толкова много, че накрая щях да се пребия. И пищях - ама не за да се правя на интересна, а защото просто трябваше да изпищя, за да не се пръсна от емоция. А мацката, с която станахме да танцуваме, ме прегръщаше почти постоянно и ми джомолеше нещо на румънски - явно много ме хареса. :)
И... и... и... накрая на концерта Мартин ми стисна ръката. :) :) :)
Ето и песните, които изпяха (с обещание, че ще се видим отново догодина). Редът е доста разбъркан и няколко ми се губят, но след преживяванията от онази вечер, е цяло чудо, че помня и толкова:
Something's Been Making Me Blue
Tomorrow (тя е от последния им албум, май още я няма из нета, но е брилянтна - настоящият цитат в "He said, she said" е от нея и ще се позадържи)
Baby It's You
Medley, включващо Mexican Girl, For A Few Dollars More и Needles And Pins
Lay Down In The Arms Of Someone You Love
Don't Play Your Rock'n'Roll To Me
I'll Meet You At Midnight (дали не откачих, м? Ама то да беше само на нея...)
Take Good Care Of My Baby (тая не ми е сред любимите, та имах малко почивка :))
If You Think You Know How To Love Me
Една от коледния им албум
Home Is Anywhere You Are (която беше поздрав за всички фенове и която ми е особено любима, защото чувствата са взаимни - когато чуя тяхна песен, съм "у дома", без значение къде съм и колко шибана е ситуацията към настоящия момент)
And The Night Stood Still
Wild Wild Angels (която преоткрих тази година - преди не я харесвах особено :)
Oh Carol (любимата ми! И тук шоуто беше пълно, защото аз го играех малко в стил Каръл точно пред Майк и той по едно време си забрави текста. Нарочно или не, се получи ужасно забавно, а докато пееше "oh you would have died or you'd just skinned me alive if I said what I wanted to say" се беше навел към мен и ме гледаше право в очите)
Have You Ever Seen The Rain (беше предпоследна, чак се уплаших, че няма да я пеят, а я о-бо-жа-вам - ама какво пищене беше на неяяяяяя... И цялата зала я знаеше почти наизуст)
Livin' Next Door To Alice (цялата зала откачи - излишно е да го казвам, всъщност :) Макар аз да имам и много по-любими, де)

Губят ми се една или две песни, но се радвам, че и толкова успях да възстановя.
И, разберете ме - много исках да разказвам за тоя концерт. Е, не се получава. Просто приемете на доверие думите, че Smokie е любов. И че вече нямам музикални мечти. И че догодина с тях ще се видим отново - не знам къде, но ЩЕ!
Защото няма нищо по-мое от тях. :)

Етикети:

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home