... тогава, приятел, запали си цигара...

... налей си едно питие...
Така продължава песента от долния пост. А аз не пуша. Но пък неохотно преотрих бирата през зимата - в името на светлите същества, на някои от които (хубаво де, множественото число ми е проблем тези дни) мога да се обадя в 3 през нощта и да кажа: "Имам проблем."
И да затворя. И дори само от това би ми олекнало. Зимният "Туборг" наистина не е лош - последван от тъмно "Столично" в "При Кмета", трагично запушен нос и небивал смях, последвал нелепи вицове. Някои от тях съвсем не бяха смешни, ама... като те унесе инерцията... Още се хиля за нормандския елен, който паднал от склона, след като видял Любо.
Всъщност, няма нищо за разказване - открихме Историческия музей (Бога ми, крааааайно време беше!), с татко седяхме току под зарята и цветята в небето разцъфваха, избухваха и угасваха над главата ми....
Видях много хора. Призраците са константа. Но моля... не ме разбирайте грешно. Те са там за хубаво.
Спукаха ми вената лошо, кулинарният разврат продължи дълго, посетих един строителен обект, за който тепърва много ще се говори и който не произведе нужното впечатление върху бедната ми, явно крайно невпечатлителна, психика.
И ме нападна кукер. Знам, не съм ги споменавала, но те са повече от свръхемоция за мен. Дълга история, но беше хубаво и имам мнооооого, много снимки от игрите. Знаех си, че трябва да остана у дома поне до 3ти март. После и аз подскачах от емоциите, които реших дори да не опитвам да разказвам - няма смисъл.
А сега е ред на театралните дни - ако не дадат ИКАРа на "История за чайка и банда котараци", ще се ядосам. Много. Миналата година наградите бяха като лична плесница - ей така, само за мене. "Никои"... Пффффффф! И хем знам, че ги дават на квотен принцип и СКТ нямат квота, хем се надявам, хем се ядосвам. Будала.

Споменах ли, че "The Angel's Game" излиза на 1 юни? А? А? Аааааа?