четвъртък, януари 15, 2009

Ай, ай, ай, с какво открих 2009-та

Ужасно много обичам спектакли с (пред)история. Това е нещото, което често спасява нещо, което иначе не ми е харесало, но в случая не бе така. Дали ми е харесало, или и (пред)историята не можа да го спаси, ще разберете сами след малко.
Миналата година, точно по това време, един мъж ме спря на пл. "Славейков". Мен, разбира се, мама ме е учила, че с непознати не бива да говоря, ама тоя беше от познатите непознати, защото започна с паролата "Обичаш ли да ходиш на театър?". Обичам, казвам аз. Ами тогава, така и така, да те поканя на един спектакъл по Бегбеде... нататък историята я знаете, а това, разбира се, бе самият Зорбас Николаско.
Тогава не си взех билет, защото при комбинацията от "шизофренен" и "Бегбеде", веднага ми изплува образът на Сава, който обаче беше при брат си в Япония, та нямаше как да идем заедно. И сега, докато бях в Стара Загора, Миро ми пише, че е срещнал някакъв странен човек (и т.н.т. - виж историята по-горе) и си бил взел два билета за 14-ти. Чудесно, казвам аз, и без това му се каня отдавна.
Естествено, след този разговор, забравям напълно, докато Миро не ми напомня на 14-ти със среднощен sms. Пак по-добре така, отколкото да ми бе звъннал 5 минути преди началото с думите: "Къде си?"

Well... мястото е "Backstage" - един много приятен клуб, компанията е чудесна, а очакванията - нулеви. За безопасност на движението, един вид. Аз, по принцип, гледам с много добро око на спектаклите в алтернативни пространства, защото те обикновено се правят от алтернативни хора. Маги Митева, например, някога играеше "Туп-туп" и "1'67" в "Три уши". Разбира се, понякога различието е твърде самоцелно и резултатите - безсилие с претенции, но то това се случва и в големите театрални салони, в резултат от терзанията на някои от големите имена.
Та... за Заро. Той, предполагам, ще отрече (защото знам, че шета из нета) написаното непосредствено по-долу, но, неволно или не, подражава на Баташов в твърде голяма част от спектакъла. Като се почне от закачките с публиката (впрочем, съвет - обуздай си малко подставените лица, сам не разбираш колко ти пречат на моменти. Обери ги малко, сериозно!), излизането от роля, за да се скара за някой забравен мобилен телефон, изгонването на режисьора Камен Костов от клуба, мимиките и култовия разговор по телефона, когато трябваше да обяснява на една дама, че я обича, и в това време си чоплеше зъбите и се опитваше да си натика ръката до лакътя в гърлото (Баташов пък си лъскаше обувките), дори интонацията в началото (историята с кучетата) и историята на Баташов за ергенското парти. Дори и финалът с "Аз ви обичам. Обичайте се и вие." Едно към едно. Който е гледал двата спектакъла, ще знае за какво говоря, очевадно е.
Но пак - не се лъжете. Спектакълът е интересен, провокативен е, без да напуска границите на нормалното (които, признавам, при мен са малко по-широки); абе - спектакъл с история и спектакъл, който гради история, защото Заро не е от хората, които биха си оставили магарето в калта. Евалла му правя за което, впрочем.
Шизофренен е дума, която наистина описва доста добре "Екстази" - но е малко пресилена. Просто това е типът театър, който подхожда на място като "Backstage" и на актьор като Заро. Забавен, сериозен, леко циничен, екстравагантен и оп! - провокиращ. Провокира те да заемеш позиция, след като излезеш от клуба - това, аджеба, хареса ли ти, или не. Абе, съвсем като Бегбеде, който не ми е твърде любим, но когото заобичах още мъничко след снощи. Просто защото Заро явно си го обича и много държи да ни го покаже по начина, по който той го разбира. Което мен ме устройва идеално, защото, усетя ли любов към спектакъла по време на самото представление, великодушно прощавам разни дреболии.
Да, липсва му мъничко хореография в движенията (е, не, Заро, не казвай, че не може и пипкавостта да се изпипа - знаеш, че е възможно :)), на моменти енергията пада прекалено, но актьорът знае какво и защо прави. Надявам се. Щото ако не знае, то налучква доста добре. :)

Вярно, не съм завършила PR, но във ФЖМК придобих представа за това и онова и, трябва да ви кажа, че много уважавам Заро - той се занимава съвсем сам с изграждането на имиджа си и успява на 100% в това свое начинание. Почти всеки го е срещал или гледал и, респективно, има съответното мнение. Огромна част от мненията за него като човек, са негативни, но ми се ще да вярвам, че и това е част от играта. Важното е да няма безразлични. :) Колкото до егото - точно аз нямам право да го виня за каквото и да е, защото не страдам от излишна скромност. Само му се радвам, че вярва в себе си до самообожествяване. Че твори митология около спектакъла и че всеки път го играе "за последно". Сигурно се е заричал публично двайсетина пъти, но продължава да обикаля около Попа и "Славейков", разпитвайки: "Обичаш ли да ходиш на театър?"

На 28-ми ще се самопогребва (ох, не питайте, нали ви обясних за PR-a, който си прави съвсем професионално), вадейки "мръсна" премиера под нов псевдоним. Спектакълът се казва "Червена точка-18" и аз определено ще го гледам. Защото, някакси, вярвам, че ако има актьор, комуто да позволя да ми говори "мръсотии" от сцената (и да му дам шанс да ми хареса), това вероятно ще е Заро. Просто защото ама хич не му пука.

* Тук ще вмъкна един мъничък съвет... ама наистина мъничък. Убедена съм, че пак е част от пиар-стратегията, пък и не съм кой знае какъв фен на Камен Донев, но, Заро, ако четеш това - внимавай с гаврите от сцената. Човек има право на вкус, пък бил той и лош. ;) За фамозното наливане на водката мога само да те поздравя и да ти кажа "Наздраве!" И не, не отговаряй, не отговаряяяяяяй! :)

Етикети:

6 Comments:

Blogger nousha said...

Хайде да ходим на тятар :) На 21 мисля че има премиера в Малък градски, какво ще кажеш? Вземи ми драсни два реда на мейла, че те питах за оперните премиери, съвсем скоро има пресконференции, предпремиери, чудеса... ако ти се ходи:)

15 януари, 2009 13:39  
Anonymous Зън-зън(ка) said...

Не се канете на нещото, което аз искам да гледам, бе, ей! Аааама-ха! *нацуп*
Елицо, усмихвай сА!)
Много мЪ кефиш, ей така, да си го кажа, пък!;

16 януари, 2009 01:18  
Blogger Eli Bakalova said...

Нушаааа! За 21-ви не мога да обещая, защото покрай сесията и разните му колоквиуми, си правя програмата буквално ден за ден. Но на "Алеко" ще ходя обезателно - Юлиан Константинов не мога да го пропусна. Само че за пресконференцията няма как да знам още.
Тези дни са ми ужасно ужасни :(

Зън-зън, отде ми знаеш името, бре? Сериозно, това нетът е притеснителна работа. Време беше и аз да кефя някого, обаче - радвам се. :)

16 януари, 2009 20:00  
Blogger nousha said...

Те и без това на 21 отмениха събитието и го пренасочиха за петък. Работи ли ти мейла, да пращам инфо - че никакви признаци на живот не даваш там :)

19 януари, 2009 12:09  
Anonymous Арт(ли трябва да се кръстя:Д) said...

Всичко знам, как иначе:Д
Усмихната сряда!(и четвъртък, и петък... тра-ля-ля-ля:))

21 януари, 2009 08:19  
Anonymous Светозар Кнезовски-Заро said...

Благодаря за това с чудовищно закъснение :) Но все пак :)

07 януари, 2013 04:23  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home