вторник, декември 30, 2008

3, 2, 1...

И като дойде краят на годината, че като се отпочнат едни драми, едни равносметки, едни обещания... Дето се вика - от догодина ставам нов човек. Ама тоя, новият, как пиеееее... :)
Схващате ми мисълта. Ненужна истерия. Но, добре... ако приемем, че стрелките на часовника почват да сочат към новото начало от полунощ на 31.12. нататък (все пак, спомнете си - Пепеляшка, ала-бала), може би е редно да драсна 2-3 реда и тук.

Познаваме се. Няма да са 2-3.

Тая година беше добра. Не се оплаквам. Показателна, ако не друго. Просто ми показа, че животът има и копче за Stand By, макар да няма такова за Replay. Първата половина от годината мина в опити да не мисля за дипломната си работа - беше ме страх дори да я започна, защото се съмнявах, че ще успея да я направя толкова съвършена, колкото ми се искаше да бъде и смятах, че ще разочаровам хората, които са ми гласували доверие. Т.е. изкарах 6 месеца на пълен стендбай, за да се стигне до момента, в който трябваше да я напиша за 6 денонощия - именно, за да не разочаровам съответните хора. Тя пък взе, че се случи точно така, както я исках. Странно? *чеше се умислено*
Тогава писах тук и за хазарта с доверието. Винаги ще бъде така. Чиста проба руска рулетка. Важното е, че когато трябваше да бъда пич в онези дни, бях. Бях много пич. И знам, че отново бих постъпила така - ама дума по дума - дори ако това би ми коствало дипломирането.

И сега съм дипломиран журналист. Хахаха.
Оттам насетне - култово лято с родителите ми (най-прекрасното лято от години насам. Пък нека после СФР - Сашо Френската Революция - да ми разправя, че съм била голяма да ходя на почивка с тях и прочее. НИКОГА няма да бъда достатъчно голяма в това отношение - аз съм си мъничка) - Слънчев бряг, Бургас, Елена, Трявна, Йовковци - хубаво се помотахме и си отпочинах така, че оттогава пак съм на стендбай. :)

"Панаирът на куклите" в края на септември беше събитие, което очаквах от 2 години и което, за мое облекчение, бе точно толкова качествено, колкото се надявах, че ще бъде. Та дори и повече. Да. Андрей Денников и театър "Образцов". 2 пъти за 2 вечери. Единия път го споделих с Мартина и Киро, с които тия 5-6 дни ме сближиха повече, отколкото всякакви други възможни емоции и преживявания биха могли да го сторят. Торбата със сол, един вид. Само дето нямаше торба. И нямаше сол. Но те са разкошни. 10-14 часа навън, поне 4-5 спектакъла на ден - истинска лудница. МОЯТА лудница.

И от края на септември - магистратурата и Бошев. Невероятен преподавател, не мога да не го спомена тук, при условие, че в момента се захласвам по дневниците на Дьолакроа и разбирам.
Всичко друго е на стендбай. Почивам си от себе си, вероятно. Много е уморително да се мотаеш около такова едно същество, разбирам се. И е напълно излишно да принуждавам въпросното Чудо да си дава някакви чутовни новогодишни обещания, които, така или иначе, няма да изпълни (практиката в това отношение е показателна и желязна, уви).

Само ще му пожелая да бъде същия пич и през 2009. И ще го накарам да ходи изправено (карайте му се, когато го видите да се прегърбва, благодаря!).
Шокоманиите ще ги боря през 2010.
О... и ще опитам пак да си повярвам, че мога да пиша. И ще поизтупам блога от инерцията.

А на всички вас, които по една или друга причина сте попаднали тук, ще ви пожелая здраве и мъдрост през 2009, за да можете да си подреждате правилно приоритетите. Пазете си нервите; пазете себе си. И, ще си позволя да взема назаем (от момиче, което намирам за (без)ценно) едно пожелание за новогодишната нощ (както и за всяка следваща) - внимавайте с концентратите, морските дарове и мацки/пичове от типа: "По-добре този, отколкото нищо!"...и бъдете по-малко жестоки с мацките/пичовете от типа:"По-добре нищо, отколкото този!"...

Етикети:

5 Comments:

Blogger nikru said...

ти пишеш толкова хубаво, колкото никой друг блогър!

Хубава и успешна 2009 година, Ели :)

30 декември, 2008 23:08  
Blogger Eli Bakalova said...

Благодаря ти, Ники. Но ще си позволя да поспоря с теб - колкото и такова признание да ме радва - една друга мацка от твоето обкръжение пише в пъти по-хубаво. Ти ще се сетиш за кого говоря, нарочно не съм я добавила в блогрола, защото... знам ли... тя не трябва да пише в блог. Твърде прекрасна е.
Нека 2009 бъде светла и за теб, и за нея. Поздрави я и й предай поздрави на Иван К., ако още ме помни.
И... да... пак ти благодаря.

07 януари, 2009 00:29  
Blogger Eli Bakalova said...

Хаха, Ники, аз съм забравила, че съм я цитирала точно в тоя си пост.
Голяма съм кифла.

07 януари, 2009 00:32  
Blogger nikru said...

вие пишете прекалено различно, като нямам предвид, че ти не пишеш хубаво като нея! просто ви е различно. ще й предам задължително и кой знае, може пък скоро да не я четем само в блога :Р

п.с. цитатът е добре познат и много ценен!

07 януари, 2009 02:04  
Blogger Eli Bakalova said...

То идеята е да е различно.
Обаче аз нея просто я обожавам - и това е.
И ако почне да пише и другаде - много държа да знам, ей! ;)

07 януари, 2009 10:08  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home