събота, декември 20, 2008

Театрално беззаглавие

Беззаглавие... Това ще да е нещо толкова голо, колкото голи са беззащитните неща. Не знам защо го реших това - сигурно е заради "з"-тата.
Истината е, че ако се опитам да сложа някакво заглавие, то ще се окаже заигравка с идеите за начало и край, за ноември и възмъжаването на жените.
Нарочно не съм писала 20 дни. Чаках да мине днес. Да видя дали си е струвало. Дали аз съм тя и дали заглавието на блога няма да си отиде.

Няма.

Когато гледах за пръв път "В края на ноември", всичко изглеждаше простичко и почти аритметично ясно. Тогава го разбрах. Спектакълът ми бе ясен. Напълно. И ден по-късно станах на 20 години.

Днес, 3 години и 3 месеца по-късно, нямам рожден ден. Нещото си беше пак там, но далеч не бе аритметично простичко. Напротив дори - твърде много Бекет и Янсон само за аромат.

И 3 години мой личен опит, помъдряване и възмъжаване, отразени в един текст, който не съм писала аз, но който възприемам по начин, който 20-годишното ми Аз не би харесало.

2 неща обаче не са се променили. Не, те нямат общо със спектакъла - просто когато почнеш да си правиш подобни равносметки, установяваш не само променливите, но и константите. И те започват много да те радват. Защото гарантират, че след всичките промени, които си си наложил/които са ти били наложени, пак си оставаш ти. И ручейчето е точно ручейче, а не поточе, и киселите краставички ТРЯБВА да бъдат намерени, и леглото трябва да бъде на мястото си. Иначе се губиш, а люляците престават да бъдат вишни и единственото, за което си сигурен е, че кленовете са кленове.

Не съм пила. А трябва. Трябва да пия за константите, защото май те бележат истински важните неща и маркират пътеката пред мен, така че да съм сигурна, че посоката е вярна.

Това имаше твърде малко общо със спектакъла. Или поне така изглежда. Не мога да бъда по-конкретна - не защото не искам, а защото ще отидат литри виртуално мастило и накрая пак има опасност да не ме разберете правилно. Тъй че по-добре приемете, че не сте ме разбрали изобщо. И без това не е важно.

"Има неща, които е важно да се помнят", каза Старчето. Съгласна съм.
"В края на ноември" остава.

Етикети: ,

1 Comments:

Anonymous Анонимен said...

Yo Els,
Kato za nachalo, chestito ti rovdestwo Hristowo i weselo posreshtane na nowata godina ;)
Kolkoto za towa dali smete razbrali ili ne, ne se shashkaj, weche sme ti swiknali, ili pone taka se nadqwam :)(predwaritelno iskam da podchertaq che ne goworq ot imeto na cqlata publika, tyj kato ne poznawam pochti nikoj ot neq)
Ae, stiga tolkowa dosavdane ot men za tazi godina, obeshtawam da ne spiram spam-a prez sledwashtata, pone do kolkoto zawisi ot men :)
bb

29 декември, 2008 20:21  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home