Театрално беззаглавие

Беззаглавие... Това ще да е нещо толкова голо, колкото голи са беззащитните неща. Не знам защо го реших това - сигурно е заради "з"-тата.
Истината е, че ако се опитам да сложа някакво заглавие, то ще се окаже заигравка с идеите за начало и край, за ноември и възмъжаването на жените.
Нарочно не съм писала 20 дни. Чаках да мине днес. Да видя дали си е струвало. Дали аз съм тя и дали заглавието на блога няма да си отиде.

Няма.

Когато гледах за пръв път "В края на ноември", всичко изглеждаше простичко и почти аритметично ясно. Тогава го разбрах. Спектакълът ми бе ясен. Напълно. И ден по-късно станах на 20 години.

Днес, 3 години и 3 месеца по-късно, нямам рожден ден. Нещото си беше пак там, но далеч не бе аритметично простичко. Напротив дори - твърде много Бекет и Янсон само за аромат.

И 3 години мой личен опит, помъдряване и възмъжаване, отразени в един текст, който не съм писала аз, но който възприемам по начин, който 20-годишното ми Аз не би харесало.

2 неща обаче не са се променили. Не, те нямат общо със спектакъла - просто когато почнеш да си правиш подобни равносметки, установяваш не само променливите, но и константите. И те започват много да те радват. Защото гарантират, че след всичките промени, които си си наложил/които са ти били наложени, пак си оставаш ти. И ручейчето е точно ручейче, а не поточе, и киселите краставички ТРЯБВА да бъдат намерени, и леглото трябва да бъде на мястото си. Иначе се губиш, а люляците престават да бъдат вишни и единственото, за което си сигурен е, че кленовете са кленове.

Не съм пила. А трябва. Трябва да пия за константите, защото май те бележат истински важните неща и маркират пътеката пред мен, така че да съм сигурна, че посоката е вярна.

Това имаше твърде малко общо със спектакъла. Или поне така изглежда. Не мога да бъда по-конкретна - не защото не искам, а защото ще отидат литри виртуално мастило и накрая пак има опасност да не ме разберете правилно. Тъй че по-добре приемете, че не сте ме разбрали изобщо. И без това не е важно.

"Има неща, които е важно да се помнят", каза Старчето. Съгласна съм.
"В края на ноември" остава.