вторник, януари 06, 2009

Да пием за...

Ахаааааа! ИзненадАх ли ви, дето има една дума? Празниците тъкмо привършиха (ако сте успели да слаломирате успешно между Ивановците, разбира се), пък мен пак на пиене ме влече - че и вас подлъгвам... Но така е - когато човек има повод да пие, ще пие. Някои пият от радост, други - от мъка, трети, разбира се, от сутринта. Четвърти най-редовно пият по една студена вода, а за такива като мен пиенето за нещо си е по-скоро идея, отколкото реална практика. И добре, че е така, че иначе черният ми дроб щеше да скимти крайно нажалено.
Писах, че трябва да пием за константите - за всички неща, които очертават пътеката като малки и безкрайно важни камъчета, без които всичко би било просто една безтегловност без препинателни, пътни и прочее знаци. И ситуацията щеше да е, както пеят Smokie (няма как, почваме новата година с тях) - "how do you get there when there's nowhere to go". И когато те наскачат лудите или се озовеш седнал на поредния кръстопът, виждаш познатата пътека. И ти е ясно, че е тя. Тя и никоя друга, защото и ти си точно ти, а не някой друг.
Снощи гледах един филм - If Only - псевдопоучителен, леко наивен, но нелош, в крайна сметка. Та там имаше един лаф - повечето хора всъщност знаят какво искат. Може да не знаят как да го постигнат, но знаят какво наистина искат. Абсолютно.
Днес имах 2 интересни разговора. Непровокирани от мен, напълно независими един от друг, с относително непознати хора - получих признания, които не съм търсила и които наистина не очаквах. И мъглата пак се вдигна, за да видя, че пътеката винаги ще е там и винаги ще ме чака. Интересно е, че предният път, когато това се случи - и когато признанието бе толкова значимо, че, оглеждайки се стъписано, се запитах дали се случва на мен - бе ден преди 24 май - момент, в който аз изчезвам. Поне за малко.
Затова и днес се смях от сърце. Много. Беше светло - въпреки схванатото нервче и съвършено безумните задачи, мисълта за които ме съсипва. Всички те са някакви пресечки, в които трябва да се навра с надеждата да събера някое и друго диамантче или бонус-точки. Накрая обаче знам, че пак се връщам на главния път, който павирам сама за себе си. Бавно - може би по-бавно, отколкото бих желала - но методично и, ще ми се да вярвам, неотклонно.
Ето защо предлагам да пием за всички, които ме питат какво ще правя с толкова дипломи и какво ще е следващото. Всъщност, вие пийте за тях. Аз ще пия за това, че знам отговорите. И за това, че съм пич. И за това, че утре татко има рожден ден.

Етикети:

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home