Да пием за...

Ахаааааа! ИзненадАх ли ви, дето има една дума? Празниците тъкмо привършиха (ако сте успели да слаломирате успешно между Ивановците, разбира се), пък мен пак на пиене ме влече - че и вас подлъгвам... Но така е - когато човек има повод да пие, ще пие. Някои пият от радост, други - от мъка, трети, разбира се, от сутринта. Четвърти най-редовно пият по една студена вода, а за такива като мен пиенето за нещо си е по-скоро идея, отколкото реална практика. И добре, че е така, че иначе черният ми дроб щеше да скимти крайно нажалено.
Писах, че трябва да пием за константите - за всички неща, които очертават пътеката като малки и безкрайно важни камъчета, без които всичко би било просто една безтегловност без препинателни, пътни и прочее знаци. И ситуацията щеше да е, както пеят Smokie (няма как, почваме новата година с тях) - "how do you get there when there's nowhere to go". И когато те наскачат лудите или се озовеш седнал на поредния кръстопът, виждаш познатата пътека. И ти е ясно, че е тя. Тя и никоя друга, защото и ти си точно ти, а не някой друг.
Снощи гледах един филм - If Only - псевдопоучителен, леко наивен, но нелош, в крайна сметка. Та там имаше един лаф - повечето хора всъщност знаят какво искат. Може да не знаят как да го постигнат, но знаят какво наистина искат. Абсолютно.
Днес имах 2 интересни разговора. Непровокирани от мен, напълно независими един от друг, с относително непознати хора - получих признания, които не съм търсила и които наистина не очаквах. И мъглата пак се вдигна, за да видя, че пътеката винаги ще е там и винаги ще ме чака. Интересно е, че предният път, когато това се случи - и когато признанието бе толкова значимо, че, оглеждайки се стъписано, се запитах дали се случва на мен - бе ден преди 24 май - момент, в който аз изчезвам. Поне за малко.
Затова и днес се смях от сърце. Много. Беше светло - въпреки схванатото нервче и съвършено безумните задачи, мисълта за които ме съсипва. Всички те са някакви пресечки, в които трябва да се навра с надеждата да събера някое и друго диамантче или бонус-точки. Накрая обаче знам, че пак се връщам на главния път, който павирам сама за себе си. Бавно - може би по-бавно, отколкото бих желала - но методично и, ще ми се да вярвам, неотклонно.
Ето защо предлагам да пием за всички, които ме питат какво ще правя с толкова дипломи и какво ще е следващото. Всъщност, вие пийте за тях. Аз ще пия за това, че знам отговорите. И за това, че съм пич. И за това, че утре татко има рожден ден.