събота, юли 26, 2008

Приоритети

Аз май наминах, само за да се похваля, че напоследък съм канализирала истеричните си моменти в еклектичните си музикални любови. Ако приемем, че между Smokie и The Mahnattan Transfer може да се намери общо (yeah, right...), то, Луи Прима, Франк и Ела нямат място при тях. Да не говорим за "Аида" и "Макбет". Нито за Уте Лемпер. Рок, суинг, джаз, босанова, опера, кабаре. И още нещо, вероятно. God bless headphones. :)
А с тия дъждове напоследък си припявам съвсем тематично "Trickle, trickle, splash, splash, tell me how long will this rain last", редувам със "Su del Nilo..." и слаломирам между феновете на "Металика" (което ми напомня, че се опитаха да ме вкарат "насила" на концерта им, тъй като у нас всичко се чуваше - от-до. Но аз и в момента се радвам на Прайс и Викърс, благодаря... Споменах ли вече, че слушалките са (без)ценно нещо?). Един от тях искаше да ми даде бирата си, защото запях с него мъъъъничко от едно парче на спирката на БСФС. :) :) :) Отказах, но жестът беше мил.

Щях да ви питам за друго - всеки, предполагам, има някакви убеждения и принципи. На каква цена ги отстоявате? Случаят е специфичен, няма да се впускам в подробности, които а/не са интересни и б/не ви засягат. Обаче въпреки цялата сложност на днешния ден (да, думата е именно "сложен"), на път към вкъщи се потупах мислено по рамото, защото установих, че съм изминала дълъг път от миналата година по същото време. За добро или лошо, ставам мъж. Казаха ми, че съм "етична" - при това, имаше известна изненада от отсрещната страна - сякаш съм рядък екземпляр от особена порода. Реших да не опитвам да обясня, че не става дума за етика, а за принципи и че доверието няма гаранционен срок. Поне при мен.

"Nel friero anelito di nuova guerra il suolo Etiope si ridestò. I tuoi già invadono la nostra terra, io degli Egizi duce sarò. Fra il suon, fra i plausi della vittoria..." (обожавам този момент, мхм, най-сетне и тенорите в операта да се проявят като мъже... :)) Та, слушам си аз този противоречив запис на Шолти и превъртам на ум два разговора, в които не се спомена и дума за принципи, но съвсем неусетно, водена от тях, поправих една грешка, която някога направих във вреда на самата себе си. Субективното удовлетворение надделя над съвсем обективните въпроси, зададени на моето рационално Аз (вярвате или не, и аз имам такова :)).

"Io vi difendo."


Впрочем, как избирате на кого да се доверите, когато не става дума за човек от семейството ви и влияете ли се от мнението на другите? Тоя механизъм още ми е неясен, честно. А след месец (най-много) ще поверя живота си (буквално) в ръцете на съвършено непознат човек. Нищо страшно, уверявам ви - ще научите, когато се случи. Просто ми е интересно как работят нещата при вас... Пиша толкова объркано, защото тия дни осъзнах, че при мен цялата работа с доверието си е голям хаос, руска рулетка. И, въпреки това, в главата ми всичко е феноменално подредено и безвъпросно, да ми се неначуди човек. Раста? Или тъкмо напротив.

Етикети:

7 Comments:

Blogger nikru said...

предполагам, че питаш за принципи при доверието, поне така го разбирам аз? нещо стигне ли до мен под секрет, остава си там. може да съм всякаква, но тайни и лични споделяници пазя винаги. от друга страна, аз трудно споделям дори с най-близките си хора. не знам защо е така, но е факт. е, те и така ме приемат :))

26 юли, 2008 01:37  
Blogger Eli Bakalova said...

Не, не точно - ама аз съм си виновна, като не мога да обясня подробно. Доверие като... доверие за много важни неща в живота, за съвети, за акъл назаем, ако щеш. Не толкова за тайни, които за мен са маловажни, честно казано.
И какво става, ако някой оспори един подобен авторитет.
Бая си на бълхите, в общи линии. :)

26 юли, 2008 09:13  
Blogger nousha said...

Мога да ти кажа как е при мен и го смятам за единствения "правилен" и освобождаващ начин в човешкото поведение, колкото и да учудва някои хора. Доверието е изначално и безгранично, то съществува a priori, независимо за кого става дума (е, с изключение на случаите, когато на непознатия му пише на челото "мошеник"). Какво искам да кажа - при запознаване с нов човек той автоматично е носител на цялото ми доверие. Не мога да си позволя лукса да съм недоверчива и постепенно той да ми се доказва, видиш ли, и като реша, че ми го е спечелил, какво, телеграма ли да му пратя? "Поздравления, вие спечелихте голямата награда!" Той просто го има. Оттам насетне може да почне да го губи, унищожава или затвърждава. Поради което аз вярвам на това, което ми казват хората :)
Така е при мен :)

26 юли, 2008 12:45  
Blogger Eli Bakalova said...

Мхм... то и аз така постъпвам (освен в ония случаи с явните мошеници) и все обяснявам в подобни разговори (простете, че се повтарям), че давам доверието си на хората и ако те не го оправдаят, срамът е техен, а не мой и няма нищо лошо в това да се довериш някому. Въпросът е как избирате хората, чиято преценка има значение за вас и чиито съвети можете да приемете с много по-малко съмнение?
Простете, че така ви разпитвам, но темата ме загложди нещо... Интересно ми е дали трябва да сте си изяли торбата сол с въпросния човек, или факторите са субективни?
Впрочем, Нуша, радвам се, че си тук. Наесен - театър?

26 юли, 2008 14:03  
Blogger nousha said...

О, аз съм винаги тук, всеки ден надничам, но рядко коментирам. Наесен - разбира се :) Иска ли питане.
Иначе, за преценката... чакай да помисля... мисля, че в крайна сметка всичко опира не до това кой човек е дал съвета, а до каква степен той резонира с моето вътрешно мнение за нещата, било то и не напълно осъзнато... А също и вярвам повече на хора, които знам (или поне предполагам), че:
а) познават мен добре;
б) имат опит в областта, за която се изказват.

26 юли, 2008 19:45  
Blogger Eli Bakalova said...

Етооо... значи съм успяла да формулирам въпросите си - най-сетне! Благодаря за отговорите...
А за театъра - още не съм успяла да гледам Шафър в Младежкия. Нямам търпение!

26 юли, 2008 21:29  
Anonymous Анонимен said...

Wiv s toq post me zainteresuwa,
i tyj kato ste nanizali sumati gotino izglevdashti postowe na kirilica, maj e wreme da precakam tazi harmoniq :)
Pone za men Els, dowerieto se izgravda s wremeto, edno e da priemesh nqkogo, sywsem drugo e da mu se dowerish.A kakto znaem i 2-mata, wremeto pokazwa mn neshta, wkluchitelno i towa dali sme naprawili greshka w precenkite si.
Lichno az ne bih se doweril na nqkoj, kojjto ne cenq kato priqtel ot pone 5 godini(5 mi zwucheshe dobre kato chislo :) ), za da moga da mu kava ako neshto me grize ot wytre(wypreki che ako se poznawame ot poweche ot 5 godini nqma da ima nuvda da go prawq ;) )Ama moeto mnenie ne e mn obektiwno, poneve sym si gowedo i kato takowa s men se gowori dosta trudno(koeto ot chasti reshawa problemite mi :D )

31 юли, 2008 14:13  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home