четвъртък, февруари 14, 2008

Game Over

Свърши се. Честно, имах усещането, че това е най-дългата ми сесия - пък може и наистина да е била... В понеделник ще се знаят окончателните резултати, досега водя на университета с 14:0.
Утре си отивам за малко у дома, налагам си пълна почивка - 8 часа сън на ден, спирам да се храня с шоколад и се откачам от компютъра. И една седмица - абсолютен мързел. Всъщност, почти си вярвам.
Издразних се на политиката на Столичния куклен театър, даже доста. Тоест, издразних се на липсата на такава. Отказаха да ми върнат парите или да ми презаверят билетите 6 дни след спектакъл, който не се е състоял. Срокът, в който билетите трябва да бъдат върнати на касата в подобен случай, не е упоменат нито на сайта им, нито на билетите, нито пък някой си направи труда да ми го каже, при условие, че звъних 2 пъти, за да проверявам дали ще има спектакъл.
"Ама вие защо чак сега?"... Ами сега, защото съм в края на адска сесия и не съм мърдала от дома си през последните... почти 6 дни; защото никой не ми е казал какви са сроковете (които били до понеделник, моля ви се) и, не на последно място, защото нямам път към ЦКТ всеки ден, колкото и да го обичам. В Т199 съм презаверявала билет 3 седмици след спектакъла без никакъв проблем. Това само го споменавам... ей така, между другото...
Взеха ми телефона, щели да ми звъннат, ако от счетоводството дадяли (ъъъ?) разрешение да ми върнат парите, въпреки че те вече били отчетени. Драма голяма. Не ми дреме за 8-те лева - дето се вика, къде не съм ги дала. Проблемът е в отношението и е само и единствено техен, защото това е начинът да си загубят редовните зрители - ако и да правят добри спектакли, далеч не са единствените в това отношение. И после да няма хър-мър - "Ауууу, значи днес все пак ще продам билети!" (реплика, дочута в работен ден). Е, да, ама вече за мен логиката да си купувам прилежно билетчета предварително за почти месец напред, когато имам време, се изгуби.
Ако мислите, че драматизирам прекалено - не, не е така. Просто когато хубавите неща се опропастяват по подобен начин и когато културните институции, особено тези с ограничена като брой публика, си гонят публиката, която и без това им е кът, ме хваща яд.
"Хубава работа, ама българска..." или иначе казано, нищо ново под слънцето.

Етикети:

5 Comments:

Blogger radja said...

Този коментар бе премахнат от автора.

14 февруари, 2008 20:32  
Blogger radja said...

Взеха ми телефона, щели да ми звъннат, ако от счетоводството дадяли (ъъъ?) разрешение да ми върнат парите, въпреки че те вече били отчетени

т'фа "ш'ти звънна" нали знаеш кога го казват хората?:)

нищо де- хубавото е, че актьорите ни компенсират за недъзите на администрацията.

а за почивката- заслужена е. аз след 4 изпита се поболях, представям си какво ще е след 14.

14 февруари, 2008 20:35  
Blogger Eli Bakalova said...

Сава, мислиш ли, че ми пука дали ще ми звъннат? :) Просто искам да разкажа ситуацията, та да знаят хората какво може да очакват, когато, всъщност, не го очакват.
Поправям те за бройката. 15. :)

14 февруари, 2008 20:44  
Blogger radja said...

пф...забивам глава в земята.(=

15 е самоубийство. опа...по-гадно е.

14 февруари, 2008 21:11  
Blogger Eli Bakalova said...

Що да е самоубийство... просто от един момент нататък спира да ти пука. :D

15 февруари, 2008 00:23  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home