Много ще ви критикувам, Драги ми господине
Хич няма да ви разказвам за днешния изпит и жестокото главоболие. Не, честно - главата ме болеше до оглупяване и, предвид обстоятелствата около въпросния изпит, исках кротко да изям някого. Обаче няма да се връщам към първите 2/3 от деня - не си струва да хабя нерви по елементарни организационни въпроси, които, така или иначе, хем не зависят от мен, хем вече са зад гърба ми.
Друго ще критикувам, Драги ми господине - "Ние, врабчетата" в СКТ. Толкова отдавна му се каних, така неприятно се разминавахме с тоя спектакъл, че днешният ден просто ТРЯБВАШЕ да е празник. Само дето напоследък все се случва така, че ония неща, дето съм ги чакала с най-голямо нетърпение и, да си го кажем направо - почти благоговение, ме разочароват в някаква степен. И все се оказва Радичков.
Честно. Сега установявам, че явно имам проблем с този автор - и проблемът е, че той ВЕЧЕ не ми е смешен. Даже не ми е и забавен. Нито пък поучителен, защото и тая възраст съм я минала. Актуален? Да, може би. Просто защото "врабчетата" винаги ще се стремят към цивилизацията, винаги ще искат да се изфукат със своите 1300 фльонги и ще критикуват някого, Драги ми господине.
Само че в текстовете на Радичков поуките ми идват твърде много като количество, като патос и като директни отпратки. Искам сама да стигна до истината, ПЪК! И искам тя да не е само една.
Казано накратко, твърде много политическа сатира, за която, поднесена по този начин, просто няма подходяща публика. Заралии, помните ли "Животинската ферма"? Същото усещане за безадресност на посланието.
Като изключим това, като изключим и факта, че ми идеше да дрънна на актьорите едни чинели в главата, да видят какво е да си с главоболие и те да опитват да те убият от сцената, вероятно може да се каже, че спектакълът е хубав. Но то какво остана от него, всъщност? Фантастични кукли и прекрасни актьори - едни от най-добрите в СКТ. И се забавляват много на сцената. Ценно е - факт. Но не бих завела детето си да гледа постановката. Аз самата не бих отишла повторно.
Друго ще критикувам, Драги ми господине - "Ние, врабчетата" в СКТ. Толкова отдавна му се каних, така неприятно се разминавахме с тоя спектакъл, че днешният ден просто ТРЯБВАШЕ да е празник. Само дето напоследък все се случва така, че ония неща, дето съм ги чакала с най-голямо нетърпение и, да си го кажем направо - почти благоговение, ме разочароват в някаква степен. И все се оказва Радичков.
Честно. Сега установявам, че явно имам проблем с този автор - и проблемът е, че той ВЕЧЕ не ми е смешен. Даже не ми е и забавен. Нито пък поучителен, защото и тая възраст съм я минала. Актуален? Да, може би. Просто защото "врабчетата" винаги ще се стремят към цивилизацията, винаги ще искат да се изфукат със своите 1300 фльонги и ще критикуват някого, Драги ми господине.
Само че в текстовете на Радичков поуките ми идват твърде много като количество, като патос и като директни отпратки. Искам сама да стигна до истината, ПЪК! И искам тя да не е само една.
Казано накратко, твърде много политическа сатира, за която, поднесена по този начин, просто няма подходяща публика. Заралии, помните ли "Животинската ферма"? Същото усещане за безадресност на посланието.
Като изключим това, като изключим и факта, че ми идеше да дрънна на актьорите едни чинели в главата, да видят какво е да си с главоболие и те да опитват да те убият от сцената, вероятно може да се каже, че спектакълът е хубав. Но то какво остана от него, всъщност? Фантастични кукли и прекрасни актьори - едни от най-добрите в СКТ. И се забавляват много на сцената. Ценно е - факт. Но не бих завела детето си да гледа постановката. Аз самата не бих отишла повторно.
Етикети: Театрално
posted by Eli Bakalova at 26.1.08
4 Comments:
Els, kato prochetoh kakwo si napisala (imajki napredwid fobiqta mi ot nad-cheteribukweni dumi si e postivenie ;) ) w glawata mi se oformi predstawa za mn mn qdosan i nastryhal hamster, a kakto znaem, ataka ot podobno viwotno nqma kak da ne e uspeshna(w prirodata ne se streshta chesto takowa sychetanie i kogato se poluchi podoben fenomen "vertwite" na podoben "zwqr" se predawat naj weche ot iznenada i pochuda ;) ).
I wypreki che ponqkoga e sladko da se chete kakwo si napisala, kogato w napisanoto ima ugolemen shrift(krotkoto ti hapane sym zabelqzal che move da e dosta zlobno i prodylvitelno ponqkoga ;) ), nqma kak da ne ti priznaq che i ideq si nqmam za kakwo ide rech.Ta ako dadesh malko info okolo wsichki wrabcheta, gylabi i razni tam pernati shte ulesnish mn hora, koito se chudqt za kakwo stawa duma ;)
bb ot men za sega.
P.S.Chestita nowa godina ;)Zdrawe LiboF i kakwoto oshte dojde :)
Ахаааааа, еМ, ако знаеш как се радвам, че се обади... Ти как така се сети да наминеш, бре?
Помниш ли колко ошмулен ми беше блогът, докато бях във Финландия? От новолуние на новолуние... сега количеството е значително по-голямо, но качеството е под въпрос. Като те знам колко обичаш да четеш, по-добре да не се разпростирам прекалено.
За настръхналия хамстер си много прав (така изглеждах, така се и чувствах), обаче май не е станало съвсем ясно - нервите заминаха покрай един ужасно неорганизиран изпит, който се проточи 4 пъти повече от предвиденото (и то - за мене, дето минах в първата половина, смятай за останалите), не можах да видя баща си (поради същата причина) и, разбира се, заради умопомрачителното главоболие, от което наистина фъфлех.
А "Врабците" са куклен спектакъл в Столичен куклен театър (СКТ, ЦКТ) и нямат нищо общо с предишните "драми". Те се случиха СЛЕД всички въпросни неща и изтриха канибалските ми щения, проявени в ранния следобед. Просто съм позабравила текста на Радичков (или, по-скоро, си го спомнях със спомените на 10-годишно дете) и очаквах нещо много повече от спектакъла. И затова се поразочаровах малко. Та така...
Дано сега да е по-ясно :) Хайде, доскоро, и наминавай - ще се радвам да се обаждаш, макар и виртуално.
P.S. (хехе, еМ, това е като ПиС) И на тебе същото през 2008 и да се виждаме по-често, отколкото през 2007. О'кей? :)
Hmf, ne mi stana qsno kak me pozna, sled kato ne bqh ostawil nikakwo ime.Qwno pisaniqta mi sa kato qkobs(ili kakto se kazwashe tam onowa kafe, pri poqwata na koeto horata iznamiraha kucheshkoto w sebe si i zapochwaha da dushat nalqwo nadqsno ;) )
Kolkoto za sreshtaneto, prosto chakam da mi se obadish, poneve ne sym siguren che ako ti zwynna shte te hwana u was, taka che za sega sym w izchakwatelna poziciq :D
Kolkoto za nerwite, nepriqtno mi e da razbera kakwo e bilo w dynoto na cqloto towa "nstryhwane", no az wse oshte dyrva na mnenieto si kakyw e leka za wsichko towa ;)
Wse oshte podmqtam nqkakyw podaryk za edin otminal RD(probwah se da ti go dam ama udarih na kamyk.btw shokoladyt kym nego weche go nqma, ostanaha osnowno chistite pomisli, heh :P )
Az za sega shte se bechwam, do kato se chuem(widim, podushim ili kakwoto tam dojde :) )
bb
Само да е след първи, душко, само да е след първи...
* Подарък ли? Я! Ама аз обичам подаръци. Шегувам се. Всъщност не се шегувам. Шегувам се, че не се шегувам и не се шегувам, че се шегувам. Разбра ли ме? И чистите помисли също много ги обичам.
А за "познаването" - не е много трудно да се сетиш кой от познатите ти има фобия от надчетирибуквени думи, не мислиш ли?
Публикуване на коментар
<< Home