Най-великият

Нали знаете, че има някои неща, за които се говори, когато дойде точният момент? Той е едно от тях.
Някога, преди цяла вечност сякаш, с мой приятел - оперен певец - се заговорихме за известните имена в бранша. Попита ме кой е любимият ми баритон. Усмихнах се и го погледнах в очите. Той каза: "Добре. ОСВЕН Бастианини?"

Да. Тадеи, Гоби, Панерай... не е като да нямам и други любимци. Но Еторе Бастианини е единствен - на толкова висок пиедестал, че никой не може да го доближи даже. Един глас, който гали не само слуха ми, но и сърцето, душата... Може би единственият глас, който може да ме разплаче, да ме зарадва и да ми даде някакъв смисъл, когато пътеката се размие пред очите ми. Най-прекрасният и велик баритон на нашето време.
Отдавна ми се искаше да ви разкажа за него. Преди 3 дни се навършиха 41 години от смъртта му.
Няма да ви разказвам за живота му (името му се пише Ettore Bastianini, Google може да ви сподели всичко) - славен и толкова трагично кратък! Бастианини умира едва на 44 години от рак на гърлото. Болест, за която не е споделил с никого и не се е подложил на химиотерапия, за да може да пее до края. Странното е, че онзи, който ме "запозна" с феноменалния му глас, си отиде по болезнено подобен начин. Но това е една твърде дълга и различна история, която няма да ви разказвам, защото не искам да се натъжаваме взаимно, напротив - искам да ви запозная с някои неща, които Еторе Бастианини е изпял и които, поне за мен, нямат еквивалент и до днес. Искам този пост в блога ми да бъде празник, защото талант като неговия заслужава да бъде почетен и отпразнуван. Няма да ви отнема много време - чуйте записите - просто за да знаете, че е съществувал и такъв великан, защото той трябва да бъде запомнен.
"Dio che nell'alma infondere" - Don Carlo. Излишно е да казвам колко обичам този дует - все има някой, който ме познава. :)
Терцетът от I действие на "Турандот" - най-добрият възможен запис на тази опера (с Дел Монако и Геншер)
"Риголето" - все още не можем да се разберем със Стеф дали Гоби е по-добрият Риголето, или Бастианини. Аз за себе си знам отговора.
Разбира се, Фигаро ("Севилският бръснар")
Te Deum - "Tosca". Не съм слушала записа, няма и да го пусна, но съм убедена, че е брилянтен.
Още малко от "Трубадур"
*Добавено:"Cortigiani..." и "Si, vendetta..." ("Риголето") с Рената Ското. 8 минути е, но си струва.
---
Съжалявам, че не мога да намеря последната ария, която е изпял на сцената (в края на 1965) - "O Carlo, ascolta" - не е било възможно да има по-добър и по-верен финал на една такава кариера и един такъв живот.
Ето какво пише на гроба му: Ha conosciuto la gloria.Ha compreso il dolore. Ha saputo farsi amare.Hai vissuto più di una vita (в свободен превод: "Той позна славата. Той узна болката. Той накара всички да го обичат. Ти живя повече от един живот")
Много, безкрайно много се надявам, да сте усетили поне една частичка от онова, което се опитах така хаотично да ви кажа.