'Арна работа

Ей, много нерви, много нещо, обаче си заслужаваха. Поне засега. Не мога да повярвам, че се хваля за оценка в блога си, но ви е бедна фантазията какъв ужас изпитвам от букви, които не образуват дума (знам, еМ, знам...). А като прибавите и цифри, мога спокойно да изпадна в заблуждението, че гледам нещо, написано на странен шрифт, на който не мога да му уцеля encoding-a. Че ме и изпитват на него.
Казано накратко, имам 5 по статистика. Направо нереално готино. Приключих с третата сесия в социологията, имам още един изпит, в подготовката за който съм много behind schedule, оообаче пък тая вечер ще има live chat с един от любимите ми биатлонисти, Максим Чудов, който си оправда името, спечелвайки титла и сребро в първите 2 дисциплини на световното първенство. И пак толкоз ще се учи... Ама сега ми е толкова щастливо-гордо-емоционално-надрусано, че ще си доставя удоволствието да го питам дали някой му е казвал колко прилича на Олег Меншиков.
Та такива работи.
Сега слушам поне за седми път "Breakfast at "Tiffany's" (Сава, поздрав!), за да си промия съзнанието, защото, незнайно по каква причина, днес цял ден саундтрака на съществото ми е "Careless Whisper" - ама цял ден, честно. Ходя и си припявам "I'm never gonna dance again, guilty feet have got no rhythm though - it's easy to pretend, I know you're not a fool. Should've known better than to cheat a friend and waste the chance that I've been given, so I'm never gonna dance again the way I danced with you..."
Цял ден. Идеше ми да си изтръгна мозъка направо. Дават ми теста по статистика, пея си, излизам - пея си. На спирката на "Плиска" хората се обръщат след мен, защото си пея. Побърках се.
Тая вечер, освен с Макс, съм си била среща и с моята муза, та дано се вдъхновя да напиша текста за Боро, че трябва да го пращам. Но, както е казал поетът, всяко нещо с времето си... а както е казал Дачко от "Аламинут":"Спокойно, Пепи. Пепи, спокойно..." (1:36)