неделя, януари 20, 2008

Безсънна критика

В едно добре позабравено упражнение по литературен анализ (затрупан от статистически, драматургичен, музикален и душевен такъв), не мога да не отбележа, че моето друго Аз снощи очевидно е вилняло над клавиатурата, натраквайки някакви непонятни за мен неща.
Кратка ретроспекция на сти(сме)хотворните му опити показва много ясно някаква странна психологическа незадоволеност, която то очевидно изпитва. Трябва да се отбележи обаче и подчертаното нежелание за контакт, колкото търсен, толкова и избягван. Неслучайно в повечето опити се говори за потенциална раздяла - нежелана от субекта, който обаче е преследван от фаталистичното усещане за нейната предпопределеност и необходимост.
Впечатление прави и топосът, избран за срещите на лирическата героиня с безименния обект на нейните чувства - сънят. В него всичко е позволено, детабуизирано, но, същевременно, нереално. Интимността на чувството се проявява в крайно интимната форма на диалогизирания монолог (диалогизиран, тъй като, макар другият да няма думата, той присъства в сцената във времето на случването й)...
***
Ахахаха, това упражнение трябва да го правя по-често - не съм предполагала, че е толкова забавно. Другото Аз се опитва да мрънка, защото съм се подигравала с чувствата, които то си въобразява, че има, без да си позволи дори да ги адресира към някого, а аз седя и се будалкам с него... с безкрайно обичлива усмивка, намигайки на наивната му невинност.

Етикети: ,

12 Comments:

Blogger radja said...

Хах. И ти си в блог-рола вече(=. Радването е взаимно.

А селфкритиката е най-сладкото нещо, което човек може да направи със себе си. Е...освен млякото с мед и тостерчетата в четвъртък вечер..(=

22 януари, 2008 13:09  
Blogger Eli Bakalova said...

Ай, човеко! Това мляко с мед е много интимна работа, иначе директно бих ти предложила да го споделим някой път.
Безсънни нощи, какво да ги правиш...

22 януари, 2008 13:36  
Blogger radja said...

еми..освен да споделим нещо общочовешко като кафе, чай или каквото там има в менюто?

струва ми се сравнително добре като компромисно решение(=

22 януари, 2008 18:43  
Blogger Eli Bakalova said...

А така. Как се отговаря на подобна почти-покана, освен с: вероятно ще осъществим това "компромисно решение" или на следващата (т.е. следсесийна) форумна среща, или преди/след нея - смятам, че и коктейлите са общочовешки питиета... :)
Радвам се, че наминаваш.

22 януари, 2008 21:50  
Blogger radja said...

еми, мерси, че и ти наминаваш.

коктейлите ме навеждат на идеята за "Катерина"- там са проверени и добре оценени(= ама пък обстановката е малко вехтичка...

може и в "Огледалото"- там имат достатъчно дълъг списък с алкохоли и неалкохоли, но на мен винаги ми се случва да се отбивам за следобедно кафе

най-важното, обаче, денят- не смея да ти кажа. Иска ми се да е след 30, не заради друго, ами не знам как ще се справям с икономиката(=

23 януари, 2008 09:47  
Blogger Eli Bakalova said...

Мммм, ще го уредим, нямаш грижа. Сесията е един такъв особен период... трябва да се разглежда в учебниците заедно с пубертета и климактериума - хем ти се иска, хем не ти стиска; хем ти е криво, хем се хилиш леко истерично, хем къщата блести от чистота - тъжна история.
За "Катерина" - не знам колко е проверена, обаче последните 2 пъти кайпиринята имаше вкус на домашна ракия, при това - не от добрите. Обаче аз - тъпо, но упорито - продължавам да си я поръчвам, когато се озова там. Все с надеждата, че ТОЗИ ПЪТ ще е по-добра (не че се случва да попадна в Катерина повече от 2 пъти годишно, но нейсе).
А да знаеш някъде да правят хубав B52? Ром, калуа и нещо друго, дето не знам какво е - шотче, което се пали и се пие бързо със сламка. Обяснявам така, понеже вече няколко души ме питаха какво е това - в Стара Загора се оказа, че разбират съвсем друго нещо под това име.
Ех, ама ако тръгна да ти разказвам какви коктейли сме пили в Храдец Кралове (Чехия)... ама няма, щото ще изляза абсолютна алкохоличка.

23 януари, 2008 13:57  
Blogger radja said...

оо, ще разказваш(=

а в "Drums" не правят ли B 52?(=

иначе в София...ами..може би в alcohol или в Mojito(то в Mojito всичко ми харесва, мамка му^^).

иначе в Пловдив в Sense-а също правят, ама е малко далеч от СУ(=

23 януари, 2008 18:32  
Blogger Eli Bakalova said...

Сега интересният въпрос е дали си спомняш "Дръмс"-а от "Размисли и страсти", или си бил в Стара Загора? Май май ше се окаже, че наистина си чел внимателно :)
Там обаче се ходи или на бира, или на горещ шоколад (ох, невероятен е - на "Нескафе", в любимите ми черни чаши, сещаш ли се?), според часа и сезона - и на раздумка (а онзи тип колко прилича на Бон Джоуви, ех!).
Усещаш ли за какво си говорим? После ще има "върви доказвай, че нямаш сестра"... :D

23 януари, 2008 19:09  
Blogger radja said...

еми...водите са доста дълбочки, но да кажем, че собственикът(или вече бивш- не съм ходил там от 3-4 години) ми е нещо като роднина(=

23 януари, 2008 20:23  
Blogger Eli Bakalova said...

Capisco, значи октоподът е пуснал пипалата си навсякъде...
Чесането на езици е много приятно занимание, обаче наистина трябва да се видим и да полеем сесията (с коктейли или горещ шоколад).

23 януари, 2008 23:20  
Blogger radja said...

в краен случай ще измислим коктейли с горещ шоколад?
(май ирландците са ни изпреварили..)
(=

24 януари, 2008 00:29  
Blogger Eli Bakalova said...

Недей, че онази вечер в Храдец Кралове, за която ще ти разказвам някога, започна с дъжд и ирландско кафе. И с никаква работа - за пръв път от повече от месец към онзи момент.
А беше весело, весело, весело и искам пак. Ама нямаааа... То май това им е хубавото на подобни спомени - остават единствени.
Лека нощ.

24 януари, 2008 00:33  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home