четвъртък, декември 20, 2007

Любов

Топло е. Тъкмо се излюпвам от леглото и си говоря със стар приятел. Така де, стар е - цели 28, почти 29 вече. И ми е толкова хубаво, хубаво, хубаво... Очертава се да прекарам почти целия ден у дома, тъй като чакам една доставка, пия топло мляко с мед и слушам Cette Journee M'attend. Поредната песен, в която се влюбвам, без да имам идея какво значат думичките. Ще го науча тоя френски... някой ден. След немския, италианския, финския и норвежкия.
Но песничката е прекрасна. Силно мой тип. Става за фон на ретроспекция на изминалите дни - чай с коняк (не бях пила от...3 години и мислех, че повече няма да пия, или поне няма да пия, без да ревна като магаре. Е, не ревнах - само малко, съвсем мъничко и вътрешно - абсолютно незабележимо, дори за човека отсреща, който ме познава твърде добре, за да ме срита под масата, ако ме повлекат пак черните води), няколко контролни, 2 постановки с прекрасна компания, среща с без-крайно скъп човек, с когото ще се видим отново догодина... по някое време...А Боран е говорил на Надето за мен - при това, неща, от които да ми стане още по-хубаво и топло, отколкото от млякото с мед; при това, без да има и идея, че аз ще науча; при това, половин година след нашата среща. Както се казва - да впечатлиш човек, който е впечатлил безмерно теб самия, като си бил изцяло, напълно и безусловно себе си - безценно е.
Малко слънце, малко грип и хапчета, бръснарски ножчета в гърлото, страх, букви. Много букви, много четене, много нещо. И продължава. До(пре)прочитам си "Майстора и Маргарита" - крайно неподходящ момент.
Поредният експеримент обаче се оказва неуспешен. Включвам си М-Тел-ския телефон, оставям го на масата и се връщам отново - вземам го, за да погледна дали нямам съобщение, защото това е единственият ми номер, който ти знаеш. Няма. Нищо. Няма и как да има. Но защо винаги, винаги, винаги, когато го включвам, у мен се поражда безумната надежда, че на дисплея ще има писъмце? Защото съм глупава, ето защо. Защото има идеи, с които човек никога не свиква, не се примирява.
Думата ми беше за любовта. Любовта към музиката. Тема, предизвикана от Cette Journee M'attend. Ще започна да се саморадвам със саундтрак към глупостите, които редя тук (когато е подходящо, разбира се). Много би ми се искало да започна с това прекрасно френско парче, което предизвика тази словесна нестройна анти-композиция, но май няма да стане. Затова ще поставя началото с друга, много "моя" песен (нали за любов говорехме).

Етикети:

5 Comments:

Blogger EowynOfRohan said...

Айде от мен да мине, дай я тая песен, ще ти я преведа. Няма нужда да се зориш с френския заради една песен:Р
Макар че аз се хванах с финския заради един Марко Хиетала, дето никога няма да го видя наживо, ама тва друг въпрос ;)

22 декември, 2007 12:57  
Blogger Dixieland said...

Ам, тц. Merci, мацка (гледай как го владея французкия) - ама не е заради една песен. Заради много песни е :)
И наистина ще го подхвана, но първо трябва да оправя италианския и финския, че както имам изпит сега по италиански, а ми идват думи на фински, не е хубаво. ако добавя и френски, ще стане съвсем потресаващо откачено.
Пък за финския - няма значение откъде идва мотивацията, важно е да я има. Пък и езикът е хубав.
(Вие, гледам, вече сте почнали - щом и коледно-новогодишни пожелания си сложила в подписа си... :D)

22 декември, 2007 13:35  
Blogger EowynOfRohan said...

Да ми е пред очите, да запомня нещо от първия път. Освен копър и телефон :)
Беше много интересно! Следващия път ще те чакам, че ми беше мъчно, че те нямаше :) То ще е след нова година, първата неделя след 10 януари, в 4 блок най-вероятно. Ще има новини :)

22 декември, 2007 17:22  
Blogger Dixieland said...

А, аз не съм ли писала във форума? Няма да идвам, отказах се, защото видях учебника и нещата до 6ти урок ги знам (и ги помня), а няма смисъл да давам пари за нещо, дето... тъй де. По-добре да ги дам за... десетина спектакъла.
Но ще се видим на Суоми Какси, ако продължите нататък, без съмнение.

22 декември, 2007 17:27  
Blogger EowynOfRohan said...

O,не, не беше споменала :( Каза само, че първия път няма да идваш. Или поне така съм разбрала аз. Ех, нищо, догодина :)

23 декември, 2007 00:07  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home