Алтер-нативен рожден ден

Ето, че дойде краят на ноември и блогът ми има рожден ден. Нищо, че всъщност е създаден през октомври; нищо, че толкова малко хора имат идея какво се случва в края на ноември. Нищо.
Краят на ноември не е просто дата. Не е дори и един конкретен ден - просто датата 30-ти е едно овеществяване на идеята, заложена в него. Краят на ноември е своеобразен идеален тип - мисловен конструкт, който не съществува в чист вид никъде в социалното, но обяснява много неща. Естествено, като всички идеални типове, той може да работи за мен, но не и за теб - днес, но не и утре.
Краят на ноември е начин на живот, но, в последна сметка, е и само една метафора! Е, да, разбираема е само за мен, Туве Янсон и, ще ми се да вярвам, Румен Гаванозов (ако приема, че за него краят на ноември не се изчерпва със Старчето, краставичките и люляка - всъщност, сигурна съм - иначе не би направил онова чудо, което сътвори пред очите ми преди 2 години), но какво пък - ако тук успея да вплета поне една магия, значи краят на ноември ще живее.
Чудеса ли казах? Да, това е най-типичното за края на ноември - тогава в гората на мумините стават чудеса. И, ако се огледаме около себе си - чудесата се случват не само там. И се случват не само на онази дата, на която съм избрала да "празнувам" своя край на ноември. Хубавото на края на ноември е, че може да се разтегли колкото си искате и колкото можете да повярвате - и никой няма да ви попречи.
Странно или не, преди точно една година по това време, на 30ти ноември осъществих една от най-големите си мечти - стигнах до Мека - до моята северна Мека. И в рамките на 3 дни ми се случиха толкова чудеса, колкото не съм си позволявала дори да допусна в сънищата си. По този повод, изпращам специални поздрави на Боран и Юри, с които точно преди една година по същото време бистрихме резултатите от женския спринт на чаша червено вино и български кашкавал и които се дивиха на ентусиазма на девойчето с български флаг, пътувало 26 часа, за да подкрепи нашия отбор; също и на Краси и Виталий, за които виках на трасето под зоркия поглед на Боран и... с акредитацията му, и в които няма да спра да вярвам, на Павлина... На всички, благодарение на които изживях своята приказка. Това ми напомня, че трябва да направя отделна секция, наречена "Биатлон", тъй като сезонът вече започна. Но за това - по-късно.
Днес, година по-късно, пренаписах историята на социологията толкова хладнокръвно, че чак се изумих от себе си. Но чудесата продължават - и, странно защо, Джони пак е замесен в тях. Днес съвсем случайно установих, че ще играе в София спектакъл, заради който се бях приготвила да пътувам до Видин. Използвам случая да ви поканя: 9 декември (неделя), 17.00 часа, театър София: "Лазарица" на Радичков. Предвид онова, което съм видяла от Румен като актьор, предвкусвам едно истинско театрално пиршество. Е, като видях абсолютно незабележимия афиш, се убедих, че в края на ноември наистина се случват чудесата, които са нужни на човек. Колкото и незначителни да изглеждат за другите.