История с авокадо

Неделя сутрин... се будиш до мен, с бяло Victory... Не, момент, това беше друга приказка.
Неделя сутрин в моето царство-господарство се е оформила като време на кулинарни кощунства, безчинства и, доволно често (абе, ей, кого лъжеш?!), шедьоври.
По Радио 1 върви Puttin’ on the Ritz (страшно парче, много върви за експериментални деяния тук и там) – надувам го до дупка и запрятам ръкави. Авокадото изпада в див ужас, опитва да побегне, но, горкото, нали няма крака – каузата му е обречена.
Тук е моментът да уточня, че съм се разправяла с този „неутрален” плод и преди, но никога не съм срещала истински мекичко такова, дето от първо докосване да го познаеш, че е узряло и те кани, примамва те сякаш... „Елааа, елааааа (Вълчо, изяж ме)...” Та затова и вчера в „Пикадили” реших да заложа на тъмния цвят като знак за готовност за кулинарна обработка.
Обаче, както се случва в повечето модерни приказки, изпитанията пред принцесата са изключително от технически характер, както се случи и с мен тази сутрин. Забивам ножа в (очаквано крехкото) месо... и то се оказва неочаквано неотстъпчиво. Битката се пренася върху тепиха за рязане, а чифт малки ръчички стискат здраво авокадото отвътре и не щат да пуснат.
„Ей, ти, на трески ще те направя, ама ще се преборя с тебе, чуваш ли!”, плаша аз.
Заканата имА ефект. „Храсссс”... и плодът се отвори. Втора изненада. То, каква ти изненада, като на мене вече отдавна ми бе станало болезнено ясно, че авокадото е зелено. Ама зелено, истина ви казвам. Това му състояние пък предизвика прилагането на крути мерки, свързани с груба сила, запотен пасатор, известно мръсноезичие от моя страна и... подозрително вкусен резултат.
Писна ми вече от традиционното „Гуакамоле”, та реших да разнообразя (тъй де, видоизменя) рецептата – да знаете, че комбинацията от неузряло авокадо, обелен домат, чесън, зехтин, лимонов сок и сол е приказна. И върви особено добре с препечени филийки пълнозърнест хляб. Отличен дип, много тортила може да изяде по купони, гаранция.
Сега остава да му измисля име на Нещото и... да приложа снимков материал (леко размазан, наистина, но разчитам, че няма да си търсим кусури). :)