На печелившите - честито. Позор.

Бях се зарекла да оставя това място в Мрежата неопетнено, чисто от всякакви политически помии и житейско дребнотемие. Обаче доживях да видя нещо, което не можа да ме остави равнодушна.

За пръв път в живота си (и много се надявам, че ще бъде за последен) се срамувам да се нарека старозагорка. Току-що се прибрах (да, от театър, преди да сте попитали, и беше прекрасно, но в случая изобщо не става дума за това). Пускам телевизора с надеждата да си кажа едно "честито" на ум и да легна да спя спокойно, защото утре ме чака поредния ден на лекции, битки и усмивки... Както помните, казах ви, че моят глас няма значение, защото изходът от изборите се знае. "Колегите"-социолози предвиждаха резултати, които не ми даваха основание за тревога.

И ето, че паралелното преброяване е в ход и изходът от битката е ясен. Магистралната мутра-борец успя да обере гласовете на дъртите реститутки (дето даже си боядисват косите сини) в града на липите и да победи досегашния (достоен) кмет д-р Евгени Желев.

Много ми е болно - не за друго, ами защото той успя да постигне много за (и в) Стара Загора, а днес, когато вотът трябваше да бъде мажоритарен, единствената личност, която се състезаваше сама със себе си, изгуби двубоя от една пионка, оцветена в конкретен цвят.

Да, срамувам се от избора на старозагорци - срамувам се от дребнавостта им и мисленето "в картинки"; срамувам се, че не успях да гласувам, при все, че един глас не би могъл да заличи пасив от 5%... Мислех, че мобилизацията на бабите с пазарски мрежички е отминала в дните на ранното ми детство, но, уви, явно не е така. Е, боли ме.

Този кмет НЕ Е МОЯТ кмет и аз, без да искам да накривя на някого, се разграничавам от избора на съгражданите си. На кого ли му дреме...