Героично ми е...

... по причини, на които се радват децата в първи/втори клас. Червена точка за отбор "Ябълка" и пъстро бордюрче за "Круша" (череши не обичам, затова фруктовите ми алюзии са така скучни - айде сега, не можело да се използва "алюзия" в такъв смисъл. Може!).

8 чАса лекции и упражнения, стартирали от 8 часА сутринта. Добре, че навън е студено и стъпките ми "хрупат", препускайки по заскрежените плочки - иначе едва ли бих успяла да се измъкна от дома в такъв престъпно ранен час. Репортерство, икономическа социология (лекция и упражнение, където, на всичкото отгоре, правихме "СПИ" - спонтанно писмено изпитване. Забавно беше, предвид факта, че май само двама души разбрахме задачата... а дали и доколко - ще узнаем следващата седмица. Не е лошо да се учи системно - проблемът е, когато единственото възможно време за това, са часовете след 21.00 и откраднатите мигове, прекарани на любимото прагче на четвъртия етаж във ФЖМК - изглеждала съм била като Гаврош... so what?)

Дори съм доволна и от последното упражнение - върху прочутото "Самоубийство". Днес не се стигна до мен (мммм, за щастие), но се оказа, че съм разбрала основното от задачите на другите колеги с едно прочитане на книгата. Мълчах си и се поздравявах вътрешно, но когато все пак реших да се обадя, бях набедена, че прокарвам феминистка нишка в анализа. Всъщност, бях безкрайно далеч от подобна идея, но явно за следващата седмица пак ще се носи вода от множество кладенци. Важното е, че съм напипала основното от гледна точка на хипотези, методи, причини за повечето от решенията на автора. Разбира се, моята работа вероятно съм я свършила като кучето на нивата в желанието да обхвана цялостната картина, но това е поправимо, доколкото разполагам с много време за дообмисляне и усъвършенстване (животът, животът...). Другото са бели кахъри и известно количество пепел, с която си посипвам главата в момента.

Минах и покрай парка "Заимов" - оставих "Сфумато" зад гърба си. Липсва ми онова време на безкрайни репетиции - всеки ден: след лекции, преди лекции, по време на лекции... липсват ми трите чувала реквизит, състоящ се от ключове, пари, чаши, чинии и друга посуда, вериги, всевъзможни дреболии, които се губеха постоянно и ме изправяха на нокти най-редовно... Липсва ми текстът на Брехт и всеотдайността, с която работихме... Липсват ми премиерите, с всичките им гафове; гастролът в Стара Загора и публиката, съставена от темерути, чието пълно безразличие депресира всички солисти... Латерната, с която Светльо Къслев пееше "Моритат за Маки Ножа"; репликите, които се подмятаха в ежедневното общуване и които се превърнаха в уникален код, достъпен само за "посветените"...

Славно време беше - само аз си знам колко нерви изхабих и с какво облекчение посрещнах края на сезона. Но винаги, винаги, когато минавам край "Сфумато", се сещам за черното трико и "Опера за три гроша". Спомените са странно нещо - едва сега установявам колко бързо са се изтрили всички негативни емоции, които изживях в онзи дълъг период и... е останала само усмивката. А и, все пак, не е лошо да свързвам "Сфумато" и с нещо смислено, нали така...