събота, ноември 10, 2007

Залетяно

Хвърча на едно място – съвсем като колибри от различен калибър. Блея през решетките в компанията на Капоти, обзета от желание да избягам. Ама да бягам много бързо, да изпреваря самата себе си – аз това го умея. А след това, съвсем като в анимационно филмче, да се върна, за да се намеря. И да се търся дълго, пак в същата стая – точно под звездите, да се срещна с изоставеното по пътя свое Аз.
Щастлива съм, че не ми се сърди. Свикнало ми е вече - зарязвано най-безцеремонно на всевъзможни места, чака кротичко да се върна за него - да го намеря, защото, вярно, че понякога ме дразни – примерно, обичано от всички, стандартно и прилежно форматирано - но е добро другарче. И знае, че колкото и бързо да бягам, накрая винаги се връщам за него.

Етикети:

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home