четвъртък, ноември 08, 2007

... уморени глупости по никое време

10 часа лекции и "Самоубийството" на Дюркем, придружена от задача с много неизвестни, но и с огромен хъс да се справя както подобава с нея. Да си имаме уважението! Ще стане ли от мене преподавател, или не?

Това е равносметката за днес. Утре ме очаква същото, а стартът е едва в 8 сутринта. Но пък вечерта ще ходя за круши (ех, че е хубаво никой да няма идея колко смислено нещо казваш, когато пишеш нещо, привидно напълно безмислено) в ЦКТ. Вече имам билети и компания - иначе вероятно щях да избера лекцията на Филип Шнитер за прехода от авторитарно към демократично управление в Южна Европа, Латинска Америка и развитието на постсоциалистическия свят. Не е за изпускане. Ако можете, отидете (в Червената къща е) - на мен ми се налага този път да избера дълга. Почтено момиче съм, бива ли да бъде другояче...

Тракам и се чудя колко ли грешки съм допуснала... заспивам над клавиатурата, I guess I'm gonna call it a night. Имам да чета текст по история на социологията за утре... много ме е яд. Тия текстове ни ги дават, за да остане нещо от тях в главите ни (хеле пък в моята, дето се готви за полу-академична кариера) - боря се всяка вечер с думите на мъдрите мъже, боря се със съня... и складирам всичко, за да бъде прочетено отново през лятото (не е поредната студентска лъжа, амбицията е сериозно понятие и значителен фактор в битките).
Защо ви го разправям това... Не мислете, че се жалвам - ако щях да се жалвам, нямаше да избера да уча толкова неща и да искам да бъда истински добра във всяко едно от тях. Но знаете ли кое е най-странното в цялата история? На фона на цялата умора, от която понякога ми се плаче (особено тази вечер), ми е едно жизнерадостно-хвърковато, усмихнато, пролетно... обичащо. Ама не обичащо някого, а обичащо НЕЩО. Трябва да проверя дали майка ми не слага в гозбите си от ония гъбки, заради които Дерек прекарал една нощ гол, кацнал на едно дърво, защото мислил, че го гонят туземци, които искат да го ядат. Историята е дълга, приемете я на доверие.

Тия дни мъмрих една девойка и се опитвах да й обясня колко прекрасен е животът. Не знам дали ме разбра. Но дори когато зяпаш с празен поглед "Самоубийството" на Дюркем в края на 10-часов учебен ден и се опитваш да не се разсмееш на абсурдността на ситуацията, е важно да не се налага да си напомняш, че "la vita e bella". Защото той наистина е. И когато ходя безпричинно нахилена по улиците, а хората се зазяпват по шала, който сякаш ме следва на почтено разстояние, ми е свободно и диво, слънчево, шарено и непокорно - избирам да бъда щастлива. Животът обаче, освен че е прекрасен, е и голям учител - ако мислите, че имате проблеми, опитайте да ги премислите на разходка в гробищата. Ей така, за вдъхновение. И после пак посмейте да приведете рамене и да завъздишате.
Лека нощ и простете за безмислицата. Нали знаете - поуката е все накрая, но ако го знаете, ще прочетете ли прозаичното начало?

Пазете се.

Етикети:

4 Comments:

Blogger Teardrop said...

... девойката те разбра :) ... прекрасно дори .
Ама тя си живее в последния ти параграф( в пъстрата му част:) ... и понякога успява да си повярва.Но емоционалните революции са дълъг и нелесен процес.
Болезнено чувство или липсата на чувство?!- това се запитва напоследък...но се отклонявам мъничко.
Много витални послания отправяш - това е ... прекрасно!
И са самата истина.
Но всяко осъзнаване на "истина" изисква време ... както и преодоляването на трайно настанила се, не много позитивна нагласа за.... смисъла и всичко останало ...

09 ноември, 2007 06:19  
Blogger Dixieland said...

Споко, бе, мадам... говорех си по принцип. Не заемай отбранителна позиция - показва слабост (пак говоря по принцип за житейските ситуации). Ти, например, знаеш ли на мене колко лутане и черногледства ми е коствала тая житейско-витална (хех) позиция? Достатъчно, за да имам правото да говоря.
А колкото до конкретния случай (снощи) и това ъъъ... послание - днес сутринта го чета и си викам: "Леле, мацка, ама на тебе вЕрно много ти се е спяло май..."
Обаче вместо да си легна, четох Дюркем до 2 след полунощ - помниш ли какво си говорихме за изборите, които човек прави? Е, не че нямах избор - можех да се наспя. Но тогава нямаше да имам избор в неделя, например. Така че избрах да имам избор и, в резултат на това, сега съм като зомби, затова ще пропусна първото занятие за деня.
Усмивки желая, а за 21-2-3 - ще видим. Моята оферта към момента (и към всички) е за 17ти, но ще се уточняваме на твоя територия.

09 ноември, 2007 08:03  
Blogger Teardrop said...

Дам, изборът е голяма работа :-)
Аз пък мързелувам - от това по-"мой" избор не може да има! :)

Разбирам те за зомбирането - аз снощи си легнах в 6:30 (ама не след четене на специализирана литература), така че ... не съжалявай за това, което си написала в полу-сънно състояние , някак ... полезно е ;)

09 ноември, 2007 13:44  
Blogger Dixieland said...

Мисля че намерих спектакъл, който ще ти хареса, teardrop.
Как си на 23ти? Вярвам, че ще ти допадне (кой е спектакълът - виж "Пинокио - забранено за деца").
Продължава само час и билетите са едва 3-4 лв. И това ако не е реклама, здраве му кажи :)

09 ноември, 2007 21:41  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home