А после взе, че стана така...

Това заглавие си го "заех" от творба на Капоти. По-гениално от него не съм срещала (с изключение, може би, на "Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо нещо като нищо на света" на Сароян, обаче как се обяснява това в игра на книги, не си е работа, ще знаете), пък и описва прилично точно събитията от последните дни.

Като ви лаях, че рождените дни напоследък са много, вие - тц. Е, много са. И продължават. Ето, днес се оказа, че рожденик е и мениджърът (криейтив директор, шеф, Il Padrino) на "Ариел театър" Рубен Гарабедян. Скромният екип на "В края на ноември" (Аз, Моя милост и Yours Truly) му желае здраве, управленска мъдрост и творческо дълголетие за радост на семейството му, служителите, приятелите, съмишлениците и публиката.

"Мактуб", казах му днес аз, при все, че не вярвам в Коелю и псевдо-пророческата функция, която опитва да си присвои. Той пък ми каза, че няма нищо случайно (макар и в друг контекст).

Почесах се по перушинката. Някои решения изискват повече време, за да се избистрят, но когато това се случи и ти знаеш, че алтернативите не те удовлетворяват, за всяка затворена врата, пред теб се отварят по две. Най-често - в правилната посока.

Наистина няма нищо случайно.