2007

Скоро си отивам у дома за малко и с вас ще се видим, макар и виртуално, догодина. Какво се случи тия дни - няма да ви разказвам за куриерска фирма In Time, представител на UPS, просто ще ви посъветвам да не я използвате никога и по никакъв повод. Няма да се впускам в подробности, защото то направо не си е за вярване, затова ще ви помоля да приемете думите ми на доверие. След моткане, и моткане, и нерви и опити да ме вбесят (впрочем, не успяха), след запознанство с всички шофьори по линия 84 и с помощта на г-н Дяков от митницата на летището, 7 дни след като пратката, която толкова очаквах, "кацна" в България, аз най-сетне я получих. Няма да казвам какво е, само ще ви успокоя - много си заслужаваше. Сега чакам Повода. Търпелива съм, спор няма. И, само за себе си, отбелязвам голяма победа - ако ме бяха направили на маймуна по начина, по който се опитаха да го сторят от In Time преди, щеше да има физически последствия за някого, а сега беснях за около 20 минути, след което си казах (подобно на Баташов): "Чакай малко, БЕ! Мъж си. Бял си. Че кво ти има?" и се разхилих на глас в 84 на цялата абсурдност на ситуацията. Прогрес, прогрес...
Вчера празнувахме Стефановден. Всеки си има едно такова име, за което може спокойно да каже: "От кал да е,... да е." Е, в моя случай, това е Стефан. Идея нямате колко любими хора в живота ми носят това прекрасно име. Та снощи селъбрейтвахме (ей, че готина дума) един от тях - в чудесна компания и, ако щете ми вярвайте, наистина разпуснах - за пръв път от доста време. Мда. Обичам ги тия хора, колкото и рядко да се виждам с тях.
Днес Дядо Коледа дойде отново, натоварен като цял хамил-керван (ще се повторя ли, ако кажа, че ги обичам?) - изненадата просто ме довърши, най-малкото защото наистина не я очаквах.
Случи ми се и нещо странно. Много странно. От ония неща, за които няма обяснение. Но няма да разказвам за него.
Скоро пътувам. За малко. Ще празнувам Нова година с друга компания, много различна от тази, за която ви говоря, но имам всички основания да смятам, че няма да съжалявам. :) С повечето от тях не съм се виждала от ехееееей... И ще се видя пак с тях ехеееей...
И тая година се изтъркули - миналата година по това време тъкмо се бях върнала от Финландия, започнах поредното висше (тъй де, социологията, и не мога да повярвам, че в момента почти съм преполовила втори курс), взех поредица важни решения с цел да подредя живота си, а вместо това взех, че го разбърках още повече, но, о, чудо! - харесва ми такъв, какъвто е в момента. Открих нови стилове музика, които ми пасват идеално; усетих, че личността ми се "изглажда" по ръбовете и започва да придобива форма - за добро или лошо. С любовта сме на чисто - аз не се закачам с нея и тя, изглежда, е решила да не се закача с мен. Изобщо - като сме най-зле, така да сме...
Май сега трябва да ви кажа "лека нощ" и до догодина. И умната. Помнете, че животът е прекрасен.