събота, октомври 13, 2007

"Уилям Шекспир - пълни съчинения", Театър 199

"Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея - влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли..."

Казал го е бардът и изглежда, че няма какво повече да се добави - живеем я тази сцена, тя ни пронизва, докато един ден не слезем от нея и не бъдем заменени от други актьори, които учат ролите си и дишат праха, набит в завесите, кулисите, неизметен от пода, прошарил косите им.

Напук на тези (почти) мъдри прозрения, Театър 199 ни показа колко чаровен, забавен и разбираем може да бъде Шекспир. Съни Сънински отново забърка спектакъл с куклени прийоми, който може да те разсмее до сълзи, да те разплаче през смях и накрая да ти даде едно знание - но не за лебедът на Ейвън, при все, че и това се приема с известни уговорки. Поредният спектакъл, който дава най-простичко знание за живота, без да поднася поуката като в серия на "Доктор Куин Лечителката" и без да кара зрителя да се чувства като ненужен статист, на който нещо (акъл, мда, акъл) трябва да му се налее някъде. Никога не сте и подозирали какво всъщност се случва с Жулиета и Ромео и защо Жулиета ридае така горко за смъртта на Тибалт, не сте разбирали как може бели артисти да играят мавъра Отело, какво се крие зад монолога на Хамлет и какво се случва в съзнанието на Офелия - образ, колкото плосък, толкова и релефен. Или поне така ще ви се струва, след като излезете от сакралното мазе.

Не сте и чували имената на всички пиеси на Шекспир - трагедии и комедии, камо ли да ги изгледате, още повече в рамките на 97 минути.

Не. Това не е поредната евтина реклама, при все, че много ми се иска да има и подобен ефект. Ще ми се залата винаги да е пълна, за да избесняват на воля тримата гении - проф. Атанас Атанасов, Георги Спасов и Петър Калчев. Ще ми се всяка вечер да има публика, която да си позволи, поне за 97 минути да гледа на нещо сериозно и вековно като на нещо забавно, смислено, но ненатрапчиво; нещо, от което не те боли и което докосва сърцето ти, без да се налага после да събираш парчетата и да мразиш себе си, задето си му позволил да наруши крехкия баланс в несигурния ти свят.

Струва си поне за час и половина да се усмихнеш на живота и да приемеш идеята, че както Шекспир (Шейкспир) може да бъде значим, но и забавен, може да бъде оспорен с намигване, така и всички онези неща, над които умуваме ежедневно, могат всъщност да бъдат не-толкова-сериозни, а определящ да бъде ъгълът, от който ги гледаме.

Текстът на тримата комици Джес, Адам и Даниел е една щура въртележка на лудостта, която те главозамайва, кара те да искаш още и още, а интерпретацията на Сънински трупа енергия, подобно на снежна топка и често изглежда така, сякаш тя излиза вън от контрола на актьорите и става четвъртия актьор. Простете, петия, но повече за това - наживо.

И сетне, когато Нас, Пец и Жоро съберат скромния си реквизит и се отправят към следващото градче, по "Раковска" плъзва едно ново племе - усмихнато, позитивно, готово да покаже на обълхавените душевно хора как да не се взимат твърде насериозно, и готово да изиграе на публиката, наречена Живот, не само "Пълните съчинения на Уилям Шекспир", ами и "Аквариумата версия на "Вуйчо Ваньо" дори.

(* Снимки от спектакъла - линкът е към официалния сайт на проф. Атанасов)
(оригинална дата: 26.06.2007)

Етикети:

4 Comments:

Blogger zlatio said...

Zlat: mega qknica si q opisala. uveli4i mi ockavaniqta neimoverno. az sym tam zaedno s o6te 4-5 4oveka na 17-ti kym 18:30 :)

27 октомври, 2007 16:47  
Blogger Dixieland said...

Златен,
По-скоро бих казала да сте към 19.00, с още колкото човека искаш. Така изпозаведох половината София да го гледа, ако щеш вярвай. Билетите са 11 лв, нали ти казах (има и по-йоФтини, ама са на доста кофти места, предвид лудницата на сцената) :) И си носете книжки.
А че е "мега якница" (о, Боже, съществува ли подобен израз?) - мда, така е, засега не е имало оплаквания - дано и вашите/твоите очаквания се оправдаят.

28 октомври, 2007 14:43  
Blogger zlatio said...

Ами там съм, но не мога да ти кажа с колко човека ще съм, но със сигурност ще дойда. За сега това е плана, ако нещо се промени ще ти кажа пака тука става ли?

02 ноември, 2007 14:39  
Blogger Dixieland said...

Няма проблем, чувствай се като у блога си тук, нали уж затова ги пиша тия фантазии?
Ще ходим на театър, театър, театър...
Чакам да се доуточним пак тук като наближи, принципно бих казала 19.10 (спектакълът е от 19.30) пред Театър 199. Колкото и да сте, носете студентските книжки (пак напомням).

02 ноември, 2007 20:30  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home