сряда, октомври 25, 2006

Малко хаос за спомен

Бога ми, как ми се искаше да мога да подредя онова, което предстои да прочетете. Няма шанс, съжалявам, затова ако ще се отказвате, сега е моментът.
Предразсъдъците са лошо нещо. Стереотипите - също. Истина, стара колкото света. Факт е обаче, че тъкмо на стереотипи изграждаме огромна част от живота си, поради простата причина, че те обясняват света около нас и го правят по-лесно усвоим. За жалост, го опростяват прекалено - до степен на пълно заместване на ценности и образи. И преди да съм се отплеснала съвсем (ах, как го мога това, чак сама си се чудя :)) , да ви кажа за какво иде реч.
Санкт Петербург.
След 3-месечен ступор (не депресивен, съвсем не - абсолютно доброволен, нужен и желан), подобна гледка може да ти/ми дойде в повечко. Нещо като рязко потапяне в езерото до нас (температурата на водата е съвсеееееем мъничко над 0 по Целзий) след доволно продължителен престой в сауната на последния етаж в общежитието. Казано накратко, истински шок.
А да го изживееш в компанията на самодоволни и крайно самодостатъчни западняци, за които Русия се изчерпва с 3 думи (Ленин, комунизъм и дивотия), си е истинско приключение...
То не бе чудене, то не бе маене... Все едно ги бяхме пуснали в Матрицата. "Ама тези букви какви са? Хаха, колко са странни.." А какво обяснение се наложи да дръпна, когато се оказа, че те всъщност са си български и че ги разбирам, както и че поназнайвам нещо от езика... Съжалих, че си признах (имала глава да пати).
Поне сега енигмата около скромната ми персона тук става все по-неразгадаема, а мъглата се сгъстява (усещам, че скоро ще получа статут или на митологичен герой, или на полезно изкопаемо). Мда, не са много хората, които ще се откажат от посещение на нощен клуб в полза на театър "Мусоргски" и "Фауст" от Гуно. Струваше си. Ама много си струваше.
Като споменах нощен клуб, да ви разправям... Бедният Никълъс (един белгиец, който до въпросното посещение в нощния клуб "Хавана" мислеше, че светът му принадлежи). Оказа се, че не е познал. В света на водката самодържец е Руснакът. На другата сутрин Ник призна с мътен поглед и почти разцепена от болка глава, че "май не е трябвало да пие толкова, ама тия руснаци го подвели". Така и не разбрах дали си намери камерата и телефона, забравени в клуба, но най-важното бе, че никой познат не го е видял, следователно срамът не е пълен. Репутацията преди всичко, реноме имаме да пазим...
Мисля си, че както Алеко е описал Бай Ганьо в "Европата", така могат да бъдат описани и западноевропейците в Русия - нахакани и непохватни, едни истински завоеватели на свят, който не познават и който не желаят да опознаят. Какво значение има другото? Нали водката е евтина?
А Санкт Петербург е там. И е красив. И е шумен. Хората в него са така забързани, че сякаш искат да се откъснат от орбитата си и само грандиозните спомени от отминалите славни времена - дворците и обелиските - ги задържат на земята...
(to be continued)

Етикети:

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home