Добро утро!
Здравей, здравей...
Що дириш тук, бе, джанъм?
Ако си фен на Янсон, мога само да се радвам, ако си мой фен - желая ти бързо възстановяване. Мога да препоръчам и специализирана помощ, при нужда.
Тия блогове все са ми били тъмна Индия (в моя случай - тъмна Финландия, денят тук вече е доволно кратък, да знаете, жива се ожалвам - няма да се живее на фотосинтеза вече...), все ми се струва, че началните постове вътре са като речите на носителите на Оскар: "Нека благодарим на мама, татко, режисьора, гримьорите, каскадьорите и кучето. А, да, и на златната рибка, с която преспах, за да бъда днес тук и да държа статуетката в ръце..."
Никак не ми се ще да почвам с такива откровения - най-малкото, защото нямам златна рибка, кучето ми всъщност е котарак, каскадите в живота ми са малко, но за сметка на това - качествени (и ги изпълнявам без дубльори), грим не ползвам, а режисьор се надявам да стана (някой слънчев или недотам слънчев ден).
Затова тая реч смятам да я прескоча. Като се има предвид, че още е кажи-речи, средата на октомври, а аз съм се засилила към края на ноември, а и ми пука за вас, ще трябва да си призная що за щуро заглавие е това. Чели ли сте Тове (Туве) Янсон? Не? Ама знаех си! Разбира се, че не сте. Не е популярна. По тия студени ширини е известна с прословутите Moomins (е, не може да не сте ги виждали, не ви вярвам)...
Мен ме грабна с историята на Старчето от детската си (да бе, да..) книжка "В края на ноември". Приличаме си с него, ще знаете. И то не само, защото и аз обичам кисели краставички, ами и защото мразя промените. Ирония, мда... Елате да видите колко константи са ми останали напоследък в живота. Ловя ги с кепче и всячески се опитвам да ги консервирам. Понякога се получава, понякога не... но важното е, че "В края на ноември" ми пасва. Майчето е родена тогава, да ми е жива и здрава.
Дотук с речите, споменах и майчето - баща ми и котарака ще са в друг пост, а за златната рибка е рано да мисля :) Пък и вече си имам кепче, макар да го използвам за други цели...
posted by Eli Bakalova at 23.10.06
4 Comments:
До колкото знам ти не си за куче, котка ти ходи повече.Само да попитам за частта с консервите, че не ми стана ясно ;)
Е, да, ако приемем, че стопаните приличат на питомците си и обратното, определено бих предпочела да бъда оприличавана на котка, отколкото на кучка. Второто някакси не се връзва с кротката ми природа. :)
А колкото до консервите - не ми говори за тях, аз съм си такава консерва, за която отварачка няма открита, няма открита...
Здравей, миличка: )
Пише ти Таня. Добре, че от дъжд на вятър преглеждам форума на СУ и видях в подписчето ти линка към блога. Надявам се, че си прекарваш добре, после ще те разпитвам много. Може и в сегашно скорошно време, но последното е много кът, а и не знам как си с нета. Все пак ме add-ни задължително в Skype-a. Никът ми е: silence.teaches.you.how.to.sing
Много се зарадвах на още един фен на Туве Янсон! Тя, заедно с Астрид Линдгрен и Селма Лагерльоф, ми е сред любимите детски писателки: )
Манията по Скандинавието е нещо перманентно и неизлечимо и съм сигурна, че и ти си я носиш тази болест, ехеей..
Снимай много и се обличай здравата
; )
За край малко мръсноезичие от мен:
Paska perkele!
Здр dixieland, от колко време не сме се чували(не ти пиша, кой съм понеже ако до сега не си се досетила няма да го направиш дори и да т кажа) ;)
Нещо самотно ми се видя в блога ти, та реших да постна нещо, колкото за идеята(нали знаеш че понякога ми идва музата в по-късните часове ;) )
Какво ново около теб,разкажи нещо, ако не ми се случваше понякога да те чувам и исках да разбера що за добиче си и какво става с теб само от блога щеше да ми е мн трудно, не смяташ ли(това за добичето го използвам във същия смисъл в който майчето ти те нарича говедо ;)) ;)
Напомня ми за сайта който ми показа преди известно време;)
Аз ще спирам да мрънкотя и се надявам да се чуем, ако ли не, хмф, знам те къде живееш :)
Чао от мен за сега.
Публикуване на коментар
<< Home